Хайд парк

Въпреки че 3-4 пъти през годината премиерът "отменяше" еднолично корона-кризата - тя все още свирепства и отнема животи. 

Проверката на лекциите му установи нарушение на Етичния кодекс на университета.

 

"Ние сме тежка, жестока жертва на този, дето 10 години ни прави луди."

 

Едни вярват истински, че има някаква конспирация, а други се доверяват на официалната информация. В кризата с коронавируса обаче се очертава и една трета категория хора - които не вярват нито на едното, нито на другото.

Властта страда от когнитивен дисонанс и шизофренично сблъсване между измислената й властова реалност и реалността за нас, обикновените хора.

Всяка истинска герберица днес трябва да заяви категорично и високо: Аз не съм Мата Хари.

 

Това с покръстването е наистина в някакъв смисъл обръщане на палачинката, но пък - историческа необходимост.

 

Из предаването "Политически НЕкоректно" по БНР с водещ Силвия Великова.

„Физическите характеристики на актьорите налагат определени промени. Шон Конъри е висок 190 см. Дъстин Хофман не е.“

Сидни Лъмет , американски режисьор, роден на 25 юни преди 98 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.