ЕФИМ ШУМАН, DW

„Хората по улицата са като лунатици. Моментът между „вече няма“ и „още няма“ плаши и обърква“, пише за тези дни германският писател Ерих Кестнер. На същите тези дни през май 1945 е посветена и книгата на известния германски историк Фолкер Улрих, изследвал периода между самоубийството на Хитлер на 30 април и капитулацията на нацистка Германия на 8 май 1945 година.

Страхът от Червената армия

Според Улрих, объркването на германците се дължало не само на страха от победителите, но и на обстоятелството, че неудържимият разпад на режима не протича едновременно в цяла Германия. Защото ако на запад войниците доброволно се предавали на американците и англичаните, на Източния фронт, където положението било точно толкова безнадеждно, Вермахтът продължавал да оказва съпротива на настъпващата Червена армия.

Страхът от Червената армия бил просто по-силен - поради две причини. На първо място роля играе дългогодишната антиболшевишка пропаганда на нацистите. И второ, към този момент много германци вече знаели за ужасите, извършени по време на унищожителната война на територията на СССР - и затова се страхували от отмъщението на победителите.

Защо гросадмирал Дьониц проточва войната

С това се обясняват и опитите за сключване на примирие със западните сили, предприети от приемника на Хитлер - гросадмирал Карл Дьониц. Неговото намерение било да изведе в окупационните зони на британците и американците колкото може повече войници и цивилни граждани, застрашени от отмъщението на Червената армия.

Западните съюзници обаче категорично отхвърлят тези опити. Нещо повече дори: гросадмиралът впоследствие е обвинен, че по този начин е удължил войната с цяла седмица, макар че е можел да капитулира веднага след самоубийството на Хитлер. Заради това Дьониц е осъден на десет години затвор по време на Нюрнбергския процес.

Ужасите в Дахау

И докато т.нар. "Трети райх" агонизира, в концентрационния лагер Дахау продължават да пристигат вагони със затворници от концлагерите в освободените от съюзниците територии. От декември 1944 до освобождението на лагера там умират повече от 14 000 души. В края на април, когато вече се чувала артилерийската канонада, част от затворниците били строени в колона и подкарани на юг.

Жителите на германските села, през които минавала колоната, гледали с ужас изнемощелите хора. Повечето от тях за първи път ставали свидетели на зверските престъпления на нацисткия режим. Опитвали се да дадат на затворниците хляб и вода, но есесовците ги гонели. От 10-те хиляди участници в този "марш на смъртта" в самия край на войната по пътя загинали над 1000 души. А когато американците достигат Дахау, в близост до концентрационния лагер войници откриват вагони с труповете на около 2000 затворници, които били изпратени от Бухенвалд към Дахау. Заключени във вагоните и оставени на произвола на съдбата, затворниците загинали от глад и жажда.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 125 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.