ИВАЙЛО ДИЧЕВ, DW

Ще кажете, че се подмазвам на властта, но наистина не си представям как хаотична страна като нашата би могла по-добре да се справи с пандемията. Е, да, можеха да не забраняват пазарите, пък после да ги отварят, можеха да затворят църквите, вместо да призовават,  да викаме от балконите „Христос воскресе“.

Управниците ни нямат план за бедствия, не се грижат за пренаселените ромски гета с лоша хигиена, а и си отгледаха мошенически медии, които се борят за кликове, разпространявайки небивалици. Предупреждавахме, когато течаха манипулациите около Истанбулската конвенция и свинския грип - внимавайте, ще ви потрябва да информирате населението в извънредна ситуация. Наложи им се днес да прибягват до цензура и до съдебни процеси, но така доверие не се създава. А че заразата изтри от съзнанието ни язовирите, акциите на прокуратурата, къщата в Барселона и всичко, което ни вълнуваше доскоро - за това никой не ни е виновен.

"Някой умрял ли е от Ковид?"

На другия полюс обаче възниква едно любопитно образувание, което ще нарека партията на вирусо-скептиците. Хора, които нападат властта, нападайки вируса.

Да почнем с незнайния потребител на социални мрежи, който вярва, че вирусът е измама, например пусната от фармацевтичните компании, които ще ни продават после ваксини. „Някой умрял или е от COVID?", питат често с големи букви (= еквивалент на дигитално викане), за да си отговорят после сами: умира се от сърце, от бъбречна недостатъчност...

В САЩ такива са 13% от хората, у нас процентът може и да е по-висок, тъй като за щастие масовите гробове все още са само медиен феномен. Що се отнася до конспиративната теория, според която заразата е създадена в лаборатория и изпусната съзнателно, по мои наблюдения в това вярват повечето ни съграждани, с вариация според политическите ориентации - едните обвиняват Китай, другите САЩ, третите Русия.

Срещу вируса се изправиха и редица публични говорители. Като се почне от десния бунтар Евгений Дайнов, за когото карантината е неокомунистическа тирания и се стигне до ляво-патриотичния напоследък социолог Андрей Райчев, който твърдеше, че болестта трябвало да се лекува не от епидемиолози, а от психиатри, които да успокояват хората. Знаме на скептиците стана доцент Мангъров със смелите си твърдения за това, че каквото и да правим, ще изкараме болестта без да забележим, а вирусът ще отшуми.

Съпротива срещу мерките и властта

Разбираема е потребността на хората от надежда, но важно е и усещането за опозиционност - за съпротива срещу мерките на властта, която, според някои, сякаш се е съюзила с вируса.

Всички днес се определят по отношението си към вируса и мерките на правителството - това е новата политическа ос. ВМРО в типичния си стил поиска репресия срещу ромските махали, леви активисти като г-жа Манолова - повече помощи за най-бедните, десните - разследване на злоупотребите на ББР, а между другото и заклеймяване на комунистически Китай, задето забавил мерките. Съпротивата срещу карантината обединява социално-и бизнес-ориентирани дейци - за едните хлябът е по-важен от здравето, другите вероятно имат достатъчно възможности да се изолират във вилите си.

Интересен е нюансът в позициите на БСП и президента, които засега не смеят да оглавят движението на вирусо-скептиците, но пък и не могат съвсем да се откажат от всякаква опозиционност. Те настояват за ясни мерки, стъпки и план за излизане от извънредното положение. Подобно искане е неизпълнимо не само защото днес никой няма яснота, но и защото нашата икономика е силно зависима от световната и ще тръгне, чак когато потеглят локомотивите. Така че позиционната война може да продължи неопределено.

Тези протести ще дойдат и у нас

Най-брутално избликна анти-карантинното движение в САЩ, където начело са десните, подкрепяни от самия президент-популист: той за пореден път реши да оглави бунта срещу институцията, която би следвало да олицетворява. Сред лозунги от сорта на „свобода или смърт“, „вън фашистката наука“ и „медиите са вирусът“, най-силно ме стресна един, който гласеше: „98% оздравяват“. И не защото процентът на смъртност в САЩ всъщност е по-висок, а защото тази алтернативно-дясна протестърка явно смята, че близо 7 милиона жертви са приемливи за страната й.

Подобни протести ще дойдат и тук, ако блокадата се проточи. Въпросът е дали ще сме готови за този момент. Умерените изказвания, които търсят баланс между едни и други мерки, между познатото и непознатото, между интереса на едните и на другите - те трудно се чуват в медийната врява. А изкушението на радикализма ще расте с радикализирането на кризата.

„Винаги имам проблеми с медиите. Особоно когато им казвам, че искам да живея без трите „П“ – политици, преса, папа.“

Карлос Сантана, виртуозен китарист, роден на 20 юли преди 77 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...