НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, Фейсбук”

Светли и спокойни празници!

Не е време за обществени страсти и пристрастия, а за топли емоции с любими и близки хора... Но!

Има един град, който е във водно бедствие, приближаваща се епидемиологична извънредна ситуация и надигаща се екологична катастрофа!

Странно е, но не мога да позная перничани...

Някога те носеха България на плещите си - няма нищо построено в страната ни без техните въглища, метали, машини, цимент, труд, силикоза, туберкулоза, ревматизъм, артрит...

Преди 30 години перничани пратиха своите уникални и удивителни синове - миньорите, за да викнат „Ос-тав-ка!” под прозорците на премиера Луканов и той падна като абсурден символ на соца и на липсата на шанс за промяна към по-добро.

А днес - гледам "по телевизията" - жалват се едни перничани, че от 17 ноември не са се къпали, че се спасяват и запасяват с минерална вода, излизаща им златна. И нищо. Само се оплакват безпомощни и бездейни.

Нищо, че не могат да отпият и глътка от неспирното днешно премиерско хвалене как България цъфти и връзва...

Нищо, че не могат за миг поне да се окъпят с нестихващото премиерско взиране в безпрецедентния ръст на икономиката ни, претъпкана с нови и нови заводи и светли и свидни успехи.

Нищо, че не могат малко дрешчици да си изперат в нескончаемото премиерско възвеличаване на потресаващия ръст на родния БВП.

Не, не мога да позная днешните перничани!

Нима не разбират, че сегашните им тежки проблеми изобщо не попадат в самодоволния, нарцистичен радар на властта!?

Перничани явно нямат нищо против да търпят несгоди и неволи в действителната реалност, но примирено и смирено да живеят по законите на паралелната реалност, в която властта ни е натикала и ни кара да вярваме, че тази нейна реалност не е виртуална, измислена, съчинена и нереална, а напротив - не само реална, но и единствено възможната!

Не мога да позная перничани! Нима не разбират, че ако не променим България и не си върнем България от некомпетентността, безхаберието, некултурието и корупцията, техните днешни проблеми и трагедии само ще се задълбочават и могат да станат необратими и непоправими!

Защото днешният Перник е първата жестока жертва на безвремието, статуквото, безпътицата и непромяната. Вече не може да има решение за Перник, ако всичко продължава все така.

Ако Перник пропусне историческия си шанс да помогне на България, за да си помогне на себе си, ще продължи да страда и агонизира.

Някой ден друг град ще поведе България към Промяната.

А Перник ще се превърне в нарицателно име за търпение и покорство.

За онези търпения и покорства, благодарение на които станаха възможни тия наши години на безвремие, статукво, безпътица и непромяна...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато правиш пиеса, интерпретираш творба, която вече съществува. При филмите не е така.“

Сидни Полак, американски режисьор, роден на 1 юли преди 88 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.