Петер Хиле, Керстен Книп, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

През 1989 година Европа се разтресе: от Берлин до Москва комунизмът започна да се срутва. Държавите от Средна и Източна Европа вече не бяха под съветски ботуш, границите към Западна Европа изведнъж се отвориха, а през следващите години се отвориха и самите съветски сателити – както обществено, така и икономически. Вълна от оптимизъм заля континента.

30 години по-късно повечето граждани на бившия Източен блок все още одобряват политическите и обществени промени, но въпреки това не са съвсем доволни от сегашното политическо и икономическо положение в своите страни. Тъкмо това показва последното допитване на "Пю Рисърч" и германската фондация "Кьорбер", озаглавено "Общественото мнение в Европа три десетилетия след падането на комунизма".

Благосъстоянието гарантира удовлетвореност

"Степента на удовлетвореност зависи от икономическото благосъстояние", казва Нора Мюлер от фондация "Кьорбер". Това не е изненада, посочва тя, и дава пример с Полша и Литва, където демократичната многопартийна система и пазарната икономика значително повишиха благосъстоянието на хората, а с това – и тяхното усещане за удовлетвореност. Особено в държавите от бившия соцлагер, присъединили се към ЕС, хората имат преобладаващо положително отношение към политическите промени преди 30 години. Те смятат, че членството в ЕС е нещо добро за страните им, показва допитването, проведено сред близо 20 хиляди души.

Независимо от всичко това привързаността към демократичните ценности не е чак толкова силна. Нора Мюлер обяснява: "В страните от ЕС, които икономически не са толкова добре - като например България, чувството за удовлетвореност е по-ниско."

ЕС като магнит

Разликите между бившите съветски сателити са големи. В Полша, например, 85 процента от хората приветстват многопартийната система и пазарната икономика. Подобно е положението и на територията на бившата ГДР. В Чехия подкрепата за демокрацията и пазарното стопанство възлиза на 80 на сто, в Словакия и Латвия – на 70 процента. На другия полюс са държави като Украйна, където такава подкрепа дават само половината граждани, и най-вече Русия, където само 43 процента поддържат многопартийната система и едва 38 на сто са "за" пазарна икономика. Както вече стана дума, очевидно членството на страната им в ЕС дава на хората повече упование в тази система.

"ЕС продължава да има притегателна сила", казва Нора Мюлер. "Когато една държава има перспектива за присъединяване към ЕС, това ѝ дава силен тласък за реформи." А след присъединяването икономическото положение се подобрява и удовлетвореността на хората расте. Но дори когато усещат подобрение в материално отношение, анкетираните критикуват други аспекти от ситуацията в своите страни, например състоянието на правовата държава или на здравеопазването, както и тенденциите по отношение на т.нар. "традиционни ценности". Между Западна и Източна Европа все още има сериозно разминаване, когато става дума за търпимостта към хомосексуалните, например. "Разбира се, и в Източна Европа има прогресивни сили, и там много хора се борят и застъпват на правата на хомосексуалните", припомня Нора Мюлер.

Шаблони в главите няма

В подкрепата на някои други демократични принципи няма особени географски различия. "Повечето хора се изказват за честно работеща съдебна система и за равенство между половете", твърдят авторите на допитването. В същото време анкетираните често поставят под съмнение свободата на вероизповеданието и дейностите на различни граждански организации и инициативи.

В обобщение може да се каже, че 30 години след падането на Желязната завеса равносметката е положителна. В повечето държави от бившия Източен блок хората може да не са ентусиазирани, но поне показват сдържан оптимизъм за бъдещето. И подкрепят демокрацията, свободните избори, върховенството на закона и свободата на словото. И още нещо много важно:

"В Средна и Източна Европа мнозинството хора имат положителна нагласа за бъдещето на отношенията между техните страни и останалата част от Европа", казва Нора Мюлер. Тя пояснява, че според това мнозинство, в бъдеще сериозни конфликти вътре в Европа няма да има. 

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков