ЛИДИЯ СТАЙКОВА, lydblog.wordpress.com
Бих искала да внеса малко яснота по този казус, който се появи неочаквано за мен и за останалите ми познати, които работят с бежанци. Не бяхме чули и разбрали, че непълнолетни търсещи закрила ще бъдат изведени от бежански център, не знаем и дали това е пилотен случай или ще се приложи за всички настанени в центровете. Никой не е питал мен или мои познати за мнение и идеи по въпроса.
Има ли правно основание непълнолетни и малолетни търсещи или получили закрила в България да бъдат настанявани в институции извън бежанските центрове?
Да. Цитирам:
Закон за убежището и бежанците, чл. 29
(10) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци се настаняват до навършване на пълнолетие във: 1. семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална услуга – резидентен тип, или в специализирана институция при условията и по реда на Закона за закрила на детето; 2. други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица.
(11) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) При определяне на мястото на настаняване на непридружен малолетен или непълнолетен се взема предвид мнението му. Доколкото е възможно, братята и сестрите се настаняват заедно, като се взема предвид най-добрият интерес на детето.
Има ли утвърдена практика?
На мен лично са ми известни само два случая. Единия познавам отблизо. През 2014 в Дом за деца лишени от родителски грижи беше настанен непълнолетен сомалиец (на почти 18 години) с бежански статут. От него научих по-късно за друг случай – по време на летен лагер се беше запознал с непълнолетен палестинец, който от няколко години е живял в аналогичен дом.
Защо не сме чули за съпротива на гражданите при цитираните случаи?
Ще говоря само за единия случай. Младежът от Сомалия говореше прилично български и английски език. Имаше създадени добри приятелства в града, а също и възрастен човек, който е сериозно ангажиран да му помага, да уреди записването му на училище и т.н. Този възрастен бях аз. Социални работници и работещите в дома ме познаваха, имаха телефона ми. Макар да не бях официален негов настойник. Преди приемането му в дома, което се случи в рамките на дни и не беше планирано, а се наложи спешно, социални работници бяха общували с него няколко пъти – в рамките на тези няколко дни. Нямаше дълга подготовка, но имаше осъществена комуникация, увереност, че приемащата институция има солидна подкрепа, както и някаква преценка за личността и намеренията на момчето. Момчето беше настанено в дом, в който има и други младежи и девойки на неговата възраст.
Какво е различното в случая с двамата афганистанци?
Преценката ми е базирана на наученото от медиите. Момчетата (на 16 и 17) са „спуснати отгоре“ без предварителна подготовка, без заявка, че приемащата институция ще получи някаква подкрепа за работата си с тях, без увереност, че ще може да се осъществи комуникация с момчетата – заради езиковата бариера, без уведомяване за това какво се предвижда да правят в Широка Лъка, където няма подходящо училище за възрастта им, а институцията, в която се настаняват, е за деца от 7 до 14 години.
В медиите месеци наред беше изграждан силно негативен образ на бежанците от Афганистан и те като цяло се възприемат като много по-опасни от всички останали бежанци.
Взет ли е бил предвид най-добрият интерес на самите младежи?
Според мен – не. Би трябвало да бъдат настанени в населено място, където за тях има възможности за образование, професионално обучение, работа. Важно е и да бъде място, където могат да получат със сигурност подкрепа – от организации, доброволци и пр. Това е възможно в по-големи градове.
Важно ли е да осъдим жителите на Широка Лъка и да ги обявим за расисти?
Мисля, че е важно да НЕ го правим. Първо, не бих си позволила да осъждам хората заради това, че имат страхове и притеснения, дори когато на мен лично ми изглеждат неоснователни или смешни. Второ, когато сложим отрицателен етикет върху някого, той реагира отбранително и втвърдява позицията си. Хора, които споделят неговите чувства, заемат същата отбранителна позиция и не стават по-приемащи, а тъкмо напротив.
Каква е ролята на журналистите в такива ситуации?
Според мен, ролята на журналистите не е да заемат страна и да издават морални присъди, а да се опитат да проучат ситуацията и да се постараят да покажат колкото се може повече обективни факти. Ако аз бях журналист, бих се свързала на първо място с институциите, които са отговорни за решението двете момчета да бъдат изпратени в Широка Лъка, а също така с институциите, които следва да изпълняват това решение. Не бих се обърнала към хора, които ще се занимават с това да заемат позиция и да издават присъди, както и хора, които нямат пряк опит с подобни случаи или пък достатъчно познание за бежанската ситуация у нас.
