С тържества на  1 и 2 май в Панагюрище беше отбелязано 140 години от избухването на Априлското въстание. Проф. Ивайло Дичев – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, пусна на „Фейсбук” страницата си две илюстрации с кратки текстове:

„Завърнах се от възстановката на Априлското в Панагюрище със следния неочакван сувенир”.

---

„Неочакван сувенир в историческия музей на Панагюрище. Между предполагаемите Севт 3 и Терес - познат профил от близкото минало, който твърди: "Комунизмът е неизбежен".  И вярно, усещаш древен полъх, самата Ананке сякаш те е набучила на вретеното си”.

 

---

Бел. ред. 

В същия кичозен стил беше и великденската нощ в София - озвучена от духова музика и заря, докато държавното ръководство поздравяваше народа с "Честит Великден".

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков