След като в понеделник граждани на Пловдив направиха жива верига, за да спрат разрушаването на старовремския тютюнев склад, министърът на културата Вежди Рашидов днес изненадващо нареди историческата постройка да бъде възстановена в оригиналния й вид. Проблемът е, че тя вече е полуразрушена, унищожени са ценни стенописи, а заради почивните дни чиновниците в министерството реагираха едва в първия работен след празниците. Което се оказа късно. 

"Още през януари 2014 г. Министерството на културата е уведомило община Пловдив, че сградата на тютюневия склад попада в защитена територия и всички намеси подлежат на съгласуване по реда на Закона за културното наследство. Лицата, които са съборили тютюневия склад, както и тези, които са допуснали това, грубо са нарушили разпоредбите на закона" - с това съобщение днес Рашидов се опитва да потуши пожара. Той е разпоредил да се образува производство за налагане на административни санкции на виновните за унищожаването на недвижима културна ценност.

"Съгласно Закона за културното наследство при унищожаване на недвижима културна ценност собствениците са длъжни да я възстановят в същия вид - с оригиналните обемно-пространствени параметри и архитектурни и художествени характеристики. Срокът за възстановяване се определя от министъра на културата", докладват от министерството с пълното съзнание, че това едва ли е възможно. 

Очевидно е, че в случая става дума за удобно допускане на "грешка, с която тютюневият склад по документи изпада от списъка на защитените паметници на културата, за да може теренът да бъда продаден изгодно на инвеститор, който желае да построи хотел. Безобразието е съвместно дело на общината и държавата, като е трудно да се каже кой точно ще понесе отговорност, при положение че инвеститорът бил представил на кметството документ от института за паметниците на културата, според който складът не бил историческа ценност. 

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.