КАЛИН ЯНАКИЕВ, "Портал Култура"
Служебното правителство с премиер Андрей Гюров е с биография от точно една седмица към момента, в който пиша този текст. Удивителен, наистина удивителен обаче е начинът, по който то бе посрещнато още при обявяването му. Ще рече човек, че в страната ни е извършен държавен преврат, че е станала политическа катастрофа, че са ни завладели от чужда държава. Бившият президент Румен Радев, който обяви, че влиза в партийната политика, за да се пребори с „мафията“, а през изминалите месеци „воюваше“ с Борисов и Делян Пеевски (пиша думата в кавички, защото той чисто и просто, както през 2020 г., се възползваше от воюващите площади, пълни с нерусофилски демократи), определи кабинета на Гюров за „партиен“ (на ПП-ДБ, разбира се). Изглежда за бъдещия борец с Пеевски това е много лошо. Гербаджията Делян Добрев направо се захласна: „Да ни е честито правителството „секта Петрохан“. И тутакси бе повторен от самия Делян Пеевски и от особено възбудилия се след падането на коалиционното им правителство „слугинаж“ от ИТН. „Пълен потрес“ пък го нарече Костадин Костадинов.
Защо се „възпалиха“ толкова, няма как да не се попитаме. Нали това правителство (в което някои, но далеч не всички министри наистина са свързани с ПП-ДБ) ще съществува всичко на всичко три месеца, при това ще трябва да се занимава главно с парламентарните избори през април. Нали социологическите „сондажи“ единодушно ни осведомяват, че ПП-ДБ ще останат (едва) трета политическа сила и тримесечното управление на Андрей Гюров едва ли ще може да промени това радикално. Защо тогава бе този „взрив“ от ругатни? Тези мигновени проверки за личното досие на Стоил Цицелков, тези светкавични доноси за вътрешния министър Емил Дечев, извикал… някакъв началник на МВР – представете си – в ресторант и „го притискал“. Правосъдният министър пък бил… И т. н., и т.н.
Ще си позволя да не се съглася, че тук става дума просто за стартиране на партийно-политическата борба във връзка с предстоящите избори. И ще си позволя да го направя, защото, ако беше така, актуален противник за ГЕРБ щеше да бъде задаващият се Румен Радев. Само че от ГЕРБ не говорят нищо за него. По същия начин мълчи за ГЕРБ и въпросният Радев. Цялата омраза се изсипва върху… бъдещата „трета (че видите ли може би и четвърта) сила в следващия парламент“. Защо? Ами защото през изминалите месеци политическото, собствено политическото противопоставяне у нас се преобразува в – как да го нарека – съсловно-манталитетно противопоставяне и дори във физиогномично-антропологично противопоставяне. Противопоставяне – ще го кажа направо – на народняшката простащина срещу артикулираните. А съсловието на „народната простащина“ и в парламента не се дели по партии. Към него еднакво принадлежат гербаджийските „Делян-Добревци“, полу-словесните „Цончо-Ганевци“, които в последната една година останаха в паметта на обществото не с изречени думи, а с телесни блъскания и махленски ругатни. Към него се числят дебелашките ругатели на Делян Пеевски (и той самият), различните Хамид-Хамидовци, с техните „кой си ти бе, мръшляк“, а също и изцяло чалгаджийските като манталитет Тошко-Йордановци от ИТН, а защо не и също полусловесният бивш вицепремиер от БСП Атанас Зафиров. И ето, срещу тяхното компактно множество депутатите от ПП-ДБ са не просто политически, а – пак ще го кажа направо – антропологични противници, друг биологичен вид, към който биологичният вид на ГЕРБ-ДПС-ИТН-БСП изпитва все по-нарастваща биологична непоносимост. Ето защо едно чисто и просто служебно правителство, в което има (или, добре – преобладават) представители на този непоносим за съсловната простащина биологичен вид направо взривява.
Аз обаче ще кажа, че това вече далеч не просто политическо, а антропологично разделение, е проникнало много по-надълбоко от политическите „върхове“. И симптом за това е именно „случаят Петрохан“, неслучайно „взет на въоръжение“ от „биологичния вид“ на Делян-Добревци и Тошко-Йордановци. Защото на народняшката простащина е дълбинно, манталитетно-психологически присъща не просто агресивна непоносимост към словесните, но и лесно възбудима и склонна да се разширява фобийност. А тъкмо тя бе умело режисирано възбудена около трагедията „Петрохан“. И политически употребена.
До днес не съм си позволявал да се изказвам за нея. Сега ще кажа, че по отношение на тази трагедия ние не сме осведомени за най-основното: какъв е мотивът за това групово самоубийство. Да, склонен съм да приема, че става дума именно за самоубийство, макар че от изнесеното дори това не е стопроцентово сигурно. Последните послания на Калушев определено говорят за някакъв интензифицирал се (неизвестно откога) натиск („Уморихме се“, „не можем повече да издържаме в тази кочина“ и т.н.), който е пречупил общността. За разкриването на този натиск, който най-вероятно е и мотивът за ужасното ѝ решение, до този момент не е направено и не се прави нищо. От самото начало обаче на „народната“ част от обществото се внушава един „психологически профил“ на общността, който трябва да възбуди фобия и омраза. Дайте си сметка: това са без съмнение алтернативни люде – занимаващи се с природозащитна дейност (тоест „зелени“).
А „алтернативните“ за „народа“ са… опасен „биологичен вид“. При това са и залутали се в разни „духовни работи“ (ама не нашите, традиционните – състоящи се в свещопалене, прескачане на огньове и „патриотично православие“), което пък автоматично ги превръща в „секта“, от само себе си готова на самоубийство. Водачът им автоматично се превръща в „гуру“ (по определение опасен и – това е много къса асоциативна връзка – сексуално опасен, ерго – най-страшното – „педофил“). Опитаха се да го верифицират – много съмнително им се получи обаче. И ето, при такъв „психопрофил“, обилно уплътняван от многобройни „психолози“, „криминални психолози“ и тем подобни най-важното е, че общността е получавала финансова подкрепа от… софийския кмет, подкрепа от бивш екологичен министър на ПП-ДБ. При това положение всичко трябва да е ясно на „народа“, нали! Макар че другата страна, в случая „сектантите“, „будистите“, „педофилите“ и т. н. до един са мъртви и няма как дори да отвърнат на „експертите“.
А сега вижте внимателно асоциативната връзка, която се създава: „алтернативните“ (изобщо) са лесно свързвани с „централно-градските“, т. е. с „жълтопаветниците“, тоест с „пе-пе-тата – де-бе-тата“, тоест с чуждите на „народа“, тоест с „чужденците“ (които въобще са архетипна заплаха). Разбирате ли сега защо след упоритата „режисура“ служебното правителство, което и да иска, нищо особено не може да направи за своите три месеца, е посрещнато с такава антропологическа омраза? Защо е „правителството-Петрохан“? Защото е правителството на антропологичните чужденци, на биологично опасните, на „петроханския“ електорат, който е противник на Тошко-Йордановската и Делян-Добревската (че и на Румен-Радевата) простащина. Който вместо „традициите“ ревнува свободата, включително свободата на религиозната съвест, вместо измисленото строителство на магистрали (по Бойко Борисов) се занимава „зелени и природозащитни работи“, който е шантаво-будистки и значи… педофилски.
Да, политическият антагонизъм „режисирано“ бива превръщан в антропологичен. Дълбоките ченгета, които обслужват Борисов, Пеевски и Тошко Йорданов, го усещат и затова разгоряха психозата „Петрохан“, затова я свързаха с ПП-ДБ, затова посрещнаха с крясъци служебното правителство.
