БРЕНДА ХААС, DW

Диктатор с огледални слънчеви очила и купища ордени, начело на страна, в която гласът на народа не се чува - това са обичайните асоциации, които предизвиква понятието "бананова република“.

То е въведено от американския писател О. Хенри, чието истинско име е Уилям Сидни Портър. За да избегне съдебното преследване по обвинение в присвояване от страна на една тексаска банка, през 1896 година той бяга в Хондурас и се установява в крайбрежния град Трухильо. Там наблюдава почти безграничната мощ на американската United Fruit Company (UFC).

Това го вдъхновява да напише романа си "Зелки и крале" (1904), чието действие се развива в измислената латиноамериканска република Анчурия, или както той я нарича "малка морска бананова република" с правителство, подчинено на интересите на мощна чуждестранна компания.

"Оттогава насам терминът се използва свободно от американски учени, журналисти, политици и писатели като синоним на корумпирана, провалена държава", обяснява Карлос Дада, директор на салвадорсия новинарски сайт El Faro.

 

Много повече от бананова компания

Според Дада, който е автор на редица разследвания за корупцията и престъпността в Централна Америка, първоначално е имало четири "бананови републики" - Хондурас, Гватемала, Никарагуа и Коста Рика. В тях американските компании за търговия с банани United Fruit Company (UFC) и Standard Fruit (SF) - днес съответно Chiquita и Dole - са контролирали голяма част от територията и политическия живот. С подкрепата на Вашингтон тези фирми са подпомагали активно инсталирането на лоялни правителства, както и отстраняването на лидери, оказвали съпротива.

"Чрез банановите републики САЩ се доближават може би най-много до това, което разбираме под колониална сила, но без ангажиментите, които колонизаторите са имали над колонизираните", пише Дада в свое есе по темата.

Известен пример за това е скандалният случай от Гватемала с демократично избрания президент Хакобо Арбенс, свален от власт през 1954 година с преврат, спонсориран от ЦРУ. Причината: президентът искал преразпределение на земите, използвани за плантации, застрашавайки по този начин интересите на United Fruit Compan.

След Арбенс на власт идва брутален режим, подкрепян от САЩ, останал в историята най-вече с нарушенията на човешките права в Гватемала. Мексиканският художник Диего Ривера документира събитието в произведението си "Славна победа" - в него United Fruit Company и ЦРУ са представени като основни действащи лица в свалянето на Арбенс от власт.

 

Колониалното насилие тогава и сега

Системата на банановите републики коства и човешки животи - трудовите спорове в банановите плантации нерядко завършват с насилие. Такъв е например случаят от Колумбия , когато през 1928 година армията открива стрелба по стачкуващи работници на United Fruit Company, тъй като искали по-високи заплати и по-добри условия на труд. Сред жертвите има и жени и деца, а по-късно писателят Габриел Гарсия Маркес вплита версия на касапницата в романа си "Сто години самота".

Правейки паралел със събитията в Газа , Венецуела и Минеаполис от наши дни, американската историчка и писателка Авива Чомски твърди, че колониалното насилие е живо и днес - колкото е част от миналото, толкова е част и от настоящето, посочва тя.

 

Бананова република ли са САЩ?

Терминът "бананова република" влезе в американските политически коментари и след щурма на Капитолия на шести януари 2021 година - заради резултатите, а не заради причините, пише Чомски. Тя описва САЩ като един вид бананова република, защото моделът на компанията UFC е "също толкова свързан с историята на САЩ, колкото и с историята на Хондурас".

Огромната свръхконсумация на Съединените щати е "резултат от нашата колонизация на всичко - от земята до атмосферата. Което ще рече, че бананите или колониалното ограбване са направили САЩ това, което са днес".

Чомски припомня в тази връзка и как САЩ са подкрепяли преврати в Латинска Америка и в други части на света . Тя илюстрира това с виц, разпространен в Латинска Америка след щурма от шести януари 2021 година: "Защо в САЩ никога не е имало преврат? Защото там няма американско посолство".

 

Негативно или описателно?

Американската лингвистка Ан Кързан твърди, че изразът "бананова република" е претърпял семантично изменение, типично за живите езици. Макар първоначално да се е отнасял до историята, спомената по-горе, "с течение на времето терминът започва да се свързва и с други характеристики на някои от тези страни, които често са били експлоатирани от чуждестранни концерни - нестабилност, военно управление и/или диктатура, както и корупция", обяснява тя пред ДВ. Тази разширена употреба създава мнозначност по отношение на това какво се изразява с термина "бананова република". По правило обаче определението е по-скоро негативно.

Авива Чомски от своя страна посочва: "Ако става дума за определени характеристики на хората, това е расистко и унизително. Ако обаче се описват исторически взаимоотношения, подкопавали суверенитета на цели държави,  употребата е полезна". Според нея това е важно разграничение, защото има тенденция бедността, насилието и корупцията да се представят за проблем, присъщ на страните от Централна Америка като цяло.

Междувременно понятието "бананова република" е навлязло в много други езици, включително немски, френски или испански, както и в българския.

 

 

  • РЕКВИЕМ

    Извън алеята

    Марин Георгиев за Кирил Кадийски:

    "Беше вулкан, който постоянно изригва…"

     
  • КЛАСИКЪТ

    Неостаряващият гений: 270 години Моцарт

     От дете-чудо до безсмъртен творец, променил музиката завинаги...

    • Моцарт и... Хитлер!  Една абсурдна история…
    • Истината за смъртта на гения.
     

„Начинаещият артист, независимо в коя област работи, има много опасни врагове – домашните почитатели, които настойчиво му казват, че е изключителен талант.“

Фьодор Шаляпин, руски оперен певец, роден на 13 февруари преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.

Триумф за Кирил Манолов в „Риголето“

 

"В контекста на днешния осезаем недостиг на автентични Вердиеви гласове Риголето на Кирил Манолов е рядък пример за пълнокръвна, стилово издържана и дълбоко емоционална, забележителна интерпретация." - рецензия от Василена Атанасова