ЛИЗА БОЕВА, фейсбук

Коментарът е по повод въвеждането на учебен предмет в училищата, доминиран от религията.

БПЦ е безпомощна в привличането на младите (а и на останалите), ето защо насила трябва да се случи този процес. Убедена съм, че ако МОН си науми да включи Кендрик Ламар в задължителната програма, децата и него ще намразят. 

Относно часовете по литература преди време мислих върху две недоразумения: 

1. Защо предметът е един (и оценката е една), щом ще състои от две различни части - български език (т.е. правопис, пунктуация, граматика, фонетика и морфология) и литература (т.е. изкуство). То е като да свържем кръгло с жълто и да получим гардероб.

2. Защо от всичките изкуства у нас литературата трябва да бъде централно? (освен ако не говорим за специализирано училище). Защо литературата да е по-важно изкуство от операта, да речем? 

Ако историята на изобразителното изкуство или музиката у нас се изучаваха нормално (т.е. задълбочено и интригуващо), то въпросът за задължителните часове по религия, мисля си аз, би бил ненужен. Няма разказ за европейски картини или скулптури (от Средновековието до 19 век), който да не започне с историята на изобразените библейски персонажи. Т.е. ако говорим за знание кой кой е - ето го. 

Обучението по религия у нас (не става дума за история на религиите, а за нравоучително-догматичните уроци, които предлага МОН) предполага задължителното деление на "правилно" и "неправилно". Има зло, има добро. 

В изкуството (дори силно религиозното) това деление е невъзможно. Макар да подчинява своята воля на папата и изискванията на католическата църква, примерно (както е в случая с тавана на Сикстинската капела), творецът (големият творец) създава сложен свят. И тук нито един учител на света на може да каже какъв точно. Че и оценка да ти пише.

Нашата училищна програма държи винаги да каже как точно е било. Ученикът трябва да каже онова, което учителят иска да чуе (а той иска да чуе онова, което е написано в учебника). Ето защо черно-бялата история с религията у нас е логично продължение на тази догматична тъпота. 

От учители чувам непрестанно: "Ама децата в клас не мислят, нищо не ги интересува". Виждам, че докато учителят ми дрънка оплакванията си (винаги едни и същи, година след година), и аз преставам да мисля. Как правят фокуса учителите с изключването на мислите и интереса? Царе са тук.

Та, много се радвам, че МОН ще включат обучение по вероучение, всъщност. Важното е да не пипат музиката, изобразителното изкуство, киното, театъра, балета и архитектурата (понеже ми се ще моето дете да ги обича така, както аз). Достатъчно е, че литературата са я превърнали в омразен брътвеж..

**

Обобщенията в тоя текст са глупави, знам. Винаги има други учители, винаги има друго знание. Но те са все въпреки (важния МОН, важните академици, важните чиновници).

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„За да бъде актьор, човек трябва да е устойчив като старите обувки.”

Пиърс Броснан, ирландски актьор, роден на 16 май преди 72 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Двойникът“ – обърнете внимание

Един филм, излязъл на екран в България преди 45 години, като никой друг слага пръст в раната на съвремието – с постистината, с фалшивите новини, с хибридните войни, с мотото на социалните мрежи „всеки сам си преценя“…

Истинско и честно

 

"Видно е,  че  българската литература разбира криво това как правдоподобието или фактологичността трябва да присъстват в литературата. Криво разбиране, което, уви, задълбочава идеята за провинциалност, а и е тъжно, че го наблюдаваме и при дебютанти" - коментар на проф. Амелия Личева

"Моят любовен август“ като пътуване до ръба на живота

Романът ня Неда Антонова е и правдиво пресъздаване на психиката, манталитета, поведението и емоционалния свят на 14-годишните ученици, при това преимуществено от женска гледна точка. Тя е една от най-силните и важни родни книги, излезли през 2025 година.