"Зелени Балкани"

В първия ден на новата година, в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани бяха приети, общо 606 планински чинки, 591 от които – мъртви.

Информацията за бедствието дойде по обед на 1 януари, когато загрижени граждани ни подадоха сигнал за масова смърт на дребни пойни птици край Копривщица.

Екип на "Зелени Балкани" отпътува за мястото, където установихме, че се касае за стотици пострадали планински чинки.

След направената в амбулаторията на Спасителния център аутопсия на мъртвите чинки, всички ветеринарни специалисти на Центъра са единодушни, че се касае за смърт, причинена от стрес. Това доказаха масивните кръвоизливи в областта на коремната кухина и по черепите на птиците.

Планинската чинка (Fringilla montifringilla) е птица от семейство Чинкови. Тя е защитена по силата на Закона за биологичното разнообразие на Република България. В световния червен списък, планинската чинка е отбелязана, като „Незастрашен вид“, но с намаляваща популация.

В крайна сметка, какъвто и да е статутът на птиците, обаче, е факт, че масовото използване на пиротехника по време на новогодишните празници причинява стрес и застрашава живота на животните – както домашните, така и дивите, а и не в малка степен и на хората, които безразборно и неконтролирано ги използват.

Не на последно място искаме да изкажем своята благодарност към студентите по ветеринарна медицина от Тракийския университет, които отново бяха рамо до рамо с екипа ни и не на последно място на Светослав Марков, Лъчезар Марков, и Калина Радева, които освен че подадоха сигнала, помогнаха и за събирането на птиците на терен.

  • ЕКОЛОГИЯ

    Изчезващият свят на пеперудите – какво губим всички ние

     Всеки пети вид пеперуда в България е застрашен от изчезване...

     
  • СТАРИТЕ ЛЕНТИ

    "Живях шарено": 95 години от рождението на Георги Черкелов

     „Нека не ми се сърди театърът, но аз повече обичам киното. Най-напред като зрител го предпочитам. Като дете гледах много филми..."

     
  • НА ФОКУС

    Анна и Александър

    Джами Филбрик от „Moviefone“ и Карeн Бенардело от „Cinemadailyus“ разговарят с Максин Пийк и Джейсън Айзъкс за филма  „Words of War“ и партньорството им на снимачната площадка.

    • Лентата разказва за покойната вече руска журналистка Анна Политковская
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Азис или Моцарт?

     Отново за една болна тема - музиката и младите .

    •  Какъв е приносът им към българската култура и духовност днес?
    • Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. 
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...

 

Романът с добри намерения и неуспешна  реализация

 

"По инерция написах, че „Планът „Елиминирай Европа“ е роман, но това е по скоро репортаж, псевдодокументалистика, сценарий за тв сериал, някакъв микс между криминале, екшън, трилър и мелодрама" ревю на Борислав Гърдев.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.