ЙОАННА ЛАШКОВА, БТА

"В България е необходимо да бъдат създадени екокоридори между различните диви местности, за да може животните безопасно да се движат между тях", каза за БТА Павел Василев, еколог и автор в платформата “Климатека‘‘.

Той отбеляза, че миграцията е естествено поведение на повечето животни, но тя не може да бъде извършена, ако те са изолирани в паркове. 

Пред БТА Василев разказа и за т.нар. екосистемни инженери - животни, които чрез поведението си променят околната среда и така оказват влияние на останалите живи организми в нея. 

Какво е екосистемен инженер и как тези видове влияят на околната среда?

- Екосистемен инженер е животно, което със своето поведение променя околната среда и това оказва влияние на останалите живи организми. Това може да са малки, както и големи животни. Такъв тип силно влияещо животно е полезно, когато е в своята среда, но и вредно, когато се превърне в инвазивен вид.

Големи животни, наричани екосистемни инженери, са едрите растителноядни бозайници. Те регулират растителността, като пасат, но и могат да променят нейния видов състав и облик. Без едри бозайници една гора може да бъде доминирана само от няколко видове, които ще елиминират конкуренцията си. Това често има отрицателен ефект върху биоразнообразието и способността му да влияе позитивно върху климата. С едрите екосистемни инженери се получава мозайка от различни местообитания като тревисти площи, гори и влажни зони.

Можете ли да посочите примери за видове, определяни за екосистемни инженери?

- Червеите са пример за малки екосистемни инженери, защото те правят множество тунели в почвата и променят нейните свойства като количество хумус, кислород и влага. Ако ги няма червеите, почвата ще бъде по-плътна и ще остава повече растителна маса на повърхността на земята.

В Европа червеите са местни и са много полезни за природата, която е еволюирала заедно с тях дълго време. В Северна Америка например няма местни видове червеи. Европейците внасят тези екосистемни инженери и те започват да оказват отрицателен ефект на горите, защото растенията не са еволюирали с тях.

За Европа трябва да бъдат споменати и едрите тревопасни. Много хора не знаят колко разнообразна е нашата природа. Като си мислят за големи сухоземни животни, те си представят саваните на Африка, прериите в Северна Америка или горите на Индия. Европа също има такава природа, която обаче е разпокъсана и все още никъде не може да се види целият й потенциал.

Кои са екосистемните инженери в Европа?

- Европейските животни, ключови за околната среда, са много. За горите, пасищата и влажните зони са важни видовете елени: сърна, благороден елен, елен лопатар, лос и северен елен, дивият кон тарпан, дивата крава тур, европейският бизон – зубър, антилопата сайга и бобърът. За планините важни са козирогът, дивата коза и муфлонът. В Африка и Азия важни примери са слоновете, носорозите и биволите.

В Южна Америка това са дивите камили гуанако и викуня, тапирите, пекарите и няколко вида елен. За Северна Америка - американски бизон, няколко вида елен, вилорога антилопа и мустанг.

Как в България може да се подпомогне естествената дейност на екосистемните инженери?

- В България е необходимо да бъдат създадени екокоридори между различните диви местности, за да може животните безопасно да се движат между тях. Миграцията е естествено поведение на повечето животни, но тя не може да бъде извършена, ако тези животни са изолирани в паркове.

Необходими са и повече защитени площи в равнините. Тези местности масово са превърнати в обработваема площ, която не е подходящ хабитат.

Важно е и да се промени мисленето на хората. Те трябва да обичат природата и да знаят, че към нея се числят и животните. Все още има ненавист към хищниците, което е един много остарял начин на мислене. На рогатите пък се гледа само като на ловен обект, но те са важни за природата, а природата е важна за нас.

В държавите в Западна Европа има природозащитна организация във всяко едно градче. В България това не е така. Необходима е гражданска активност.

Какво представлява практиката rewilding?

- Rewilding е активното възстановяване на природата, която е увредена от човека. Една от философиите е природата да бъде оставена без никаква намеса от страна на човека. Това обаче не е достатъчно, тъй като за някои неща е необходима намеса.

В Европа едрите бозайници са изчезнали в голяма част от някогашните си местообитания. Има много национални паркове, в които липсват животни и растителни видове или местообитания. Rewilding се грижи за това тези видове да бъдат отново заселени в опустелите местности, като бъдат взети от друго място. Практиката се грижи местообитанията да бъдат пресъздадени с помощта на техника, например оформяне на естествения облик на реки с багери или други машини.

Rewilding е бъдещето на опазването на природата, но за жалост все още е малко използвано.

Как развиват дейността си природозащитните организации в България?

 - Все пак в България има важни участници. Фондация “По-диви Родопи“ трябва да бъде спомената, защото тя активно освобождава едри диви животни. Други ключови организации са Българското дружество за защита на птиците, Сдружението за дива природа “Балкани“, “Зелени Балкани“ и фондация “Биоразнообразие“ и други.

Тези организации извършват много важна работа и благодарение на тях все още има запазено богатство на територията на нашата страна.

Нужна е обаче още работа. Важно е този начин на мислене да се формира от учебната програма в училище. От малки децата трябва да бъдат учени да обичат природата и дивите животни, които са важна част от нея, да знаят в каква опасност е околната ни среда и да имат отношение към нейното опазване.

***

ПАВЕЛ ВАСИЛЕВ учи магистратура “Организмено и молекулярно биоразнообразие” към Техническия университет в Дрезден. Завършил е бакалавърска степен по „Екология и опазване на околната среда“  в Университета по приложни науки Цитау/Гьорлиц, Германия. Защитил е дипломна работа на тема “Концепция за отглеждане на застрашени видове птици и бозайници в зоопарка в Цитау”. Като студент е член на научния институт ''Зенкенберг'' и като негов практикант в момента е на стаж в природонаучния музей в град Бяла Черква. Научните му интереси са в областите зоология и ботаника на Европа, квантерна палеонтология, защита на видовете и местообитанията, зоопаркове и природонаучни музеи.