„Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите“. -  ДИМИТЪР БЛАГОЕВ

 

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-БГ

Русофилството у нас, както се видя и днес, след началото на тази жестока, геноцидна война на Русия в Украйна, без съмнение, е стара, тежка, трудно лечима болест. Болест, която сковава запътилата се към цивилизования свят България. Колените на това заболяване са стари, още от раждането на легендата за „ Дядо Иван“, който щял да ни избави от турското робство. Ако сега се поразровим из съчиненията, текстовете, писмата, спомените на нашите велики възрожденци Левски, Ботев, Раковски, Захарий Стоянов, Стамболов ще се уверим, че всички те са знаели както е Русия и как е искала уж да ни освободи, а сетне да ни пороби. И такава е била цяла  политика до днес.

Тук ще цитирам само Захарий. Неговите думи,  изречени още през 1886 г. звучат днес като клетва, от която никой българин не трябва да отстъпва:

" Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя. Когато се е произнесла за първи път думата „освободителка“ и „покровителка“. Аман! Лошо нещо била Московията!...И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила на България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия била наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу тази лъжа, това подобно едно престъпление!

Ето вече 137 години русофилски преврати се опитват да съсипят България. Преди 137 години, на 9 август 1886 г.  е организиран първия държавен преврат след Освобождението  (1878) срещу българофил, достойния български княз Александър Батенберг. Да, по зла ирония на съдбата от тогава насам сянката на Русия прозира зад почти всеки държавен преврат у нас. И определено може да се каже, че всички бяха свалени с дългата ръка на Москва и русофили. Такъв опит прави и сегашният президент Радев, но няма да успее...

Но ако се разровим в историята  на нашата „славна комунистическа/социалистическа партия“ и на нейния създател, по-точно баща, Димитър Благоев (1856–1924), ще установим два интересни и непознати факта.

Просто ще ги цитирам. Ето какво заявява той като български гражданин и депутат на едно заседание на 17-тото Народно събрание в София:

"Аз съм родом от българското село Загоричане, Костурско, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като отделна от България славянска страна, която да има свое собствено независимо управление!“

И така става един от „бащите на македонизма“. Развива идеята за обща балканска държава- федерация с името Югославия, подкрепя нелепата идея за отделна „македонска нация“.

Но като баща на Социалистическото движение у нас, създателят на Българската социалдемократическа партия (1891) Благоев е и твърдо против руското влияние.

Знаем, че постоянните неуспехи на Русия да подчини българската държава на собствените си интереси още повече разпалват недоволството й. Това, разбира се, не я отказва, а я кара да изостри до крайност посегателствата си над българската държавност. Димитър Благоев е един от първите наши политици, който разкрива какви са нейните коварни методи и как българските слуги на Кремъл,  русофилите играят ролята на сляпо оръжие в нейните алчни ръце:

„Съединението на Южна и Северна България и победата на последната над Сърбия твърде много се не харесаха на Русия и твърде много я разсърдиха на България, а главно на нейния княз. Последният, въпреки това, че през тази война не показа нито храброст, нито ум, беше обаче си спечелил славата на „Сливнишки герой“. Изобщо победата заличи старите му грехове, борбата му против конституцията, и му спечели голяма популярност в България. Всичко това обаче съвсем не беше по угодата на руската дипломация и съгласно с нейните планове в България и на Балканския полуостров. Поради това тя пусна в ход всички средства, за да махне княз Батенберг от България.

Още при провъзгласяването на съединението тя настояваше, заедно с избягалите от Южна България русофили, „лъжесъединисти“, в Цариград, пред турското правителство да се окупира Южна България от турските войски и по такъв начин да се осуети съединението и да се направи положението на Батенберг в княжеството невъзможно.

След свършването на сръбско-българската война тя употреби всички усилия да омаловажи победата на България, да представи Батенберг за размирник на Балканския полуостров и да осуети печалбите от победата. И наистина, българското правителство бе принудено да сключи мир със Сърбия без всякаква контрибуция, без да си повърне разноските по войната, предизвикана от Сърбия. За самото съединение тя употреби всички средства да не се признае формално от Турция, в което и успя, като осуети и стремлението на Батенберг и правителството, щото за генерал-губернатор да се признае последният. Това поведение на Русия даде много материал за агитация против Батенберг и правителството. Но още по-голям материал за агитация против последните даде на руската дипломация и на русофилите в България опитът на правителството да сключи с Турция един отбранителен военен съюз, който явно визираше Русия. Русофилите, а именно цанковистите в Северна България и „съединистите“ или „лъжесъединистите“ в Южна България, и преди съединението бяха слепи оръдия на руската политика в България и на Балканския полуостров.

Но при Съединението, и особено след свършването на сръбско-българската война и сключването на мира, те се предадоха на руската дипломация с всичкото си безумие. Подпомагани от руските дипломатически агенти в България, те, като използваха дипломатическите несполуки на правителството и поведението на Русия през това време, почнаха открит поход против Батенберг и явна агитация за свалянето му, като едничко средство да се омилостиви Русия към България. Работата се представляваше така: Русия дигнала своето покровителство от България, защото била сърдита на Батенберг, който се бил съединил с нейните заклети врагове, на които издал нейните политически и военни планове, тъй щото, додето той е княз на България, тя не щяла да повърне своето покровителство, без което България не можела да съществува.

Тази русофилска агитация проникваше през 1886 год. все по-дълбоко в масата и възбуди русофилското й чувство до такава степен, че Каравеловата народнолиберална партия се видя най-сетне принудена да предприеме нещо за „помиряване“ с Русия. Образува се един голям военен заговор за свалянето на княз Батенберг, начело на който стояха цанковистите и каравелистите. За тоя заговор е знаело както правителството, тъй и неговите близки привърженици; обаче те нищо не предприеха за осуетяването му. На 9 август 1886 год. княз Батенберг бе свален от престола й изпратен в Русия. Свалянето на Батенберг предизвика възмущението на по-голямата част от офицерството и няколко дни след свалянето се почна контрапреврат, начело на който се тури Ст. Стамболов, председател на Народното събрание, и целта на който беше да се повърне изпъденият княз. И наистина, княз Батенберг биде повърнат, но след няколко дни, по искането на Германия, Австрия и Русия, той напусна България завинаги.

Оттук нататък се започва борбата за национална самостоятелност. След доброволното напущане на България от Батенберг настъпи едно настроение за умилостивяване на Русия, на руския цар. За тази цел, като кандидат за княз на България се изтъкна един от датските князе, роднина на руския цар. Обаче Русия искаше щото до избирането на нов княз България да се управлява от един руски комисар, царски пратеник, и като кандидат за българския престол препоръча един грузински княз. Очевидно стана, че Русия искаше да направи от България една руска провинция. Тя даже се опита да натрапи на България свой комисар за управител, като прати един генерал, който да предизвика смут, да свали регентството, което управляваше до избирането на нов княз.

Това явно стремление на Русия да подчини под своята власт България я раздели на два непримиримо враждебни лагера: на „черни души“ — „предатели“, и „патриоти“. Към първите спадаха всички русофили — цанковисти и каравелисти, които се опираха върху русофилската маса; към вторите — голямото мнозинство от офицерството, чиновничеството, учителството, изобщо интелигенцията, особено младата й генерация — основното учителство, студентството и всички лумпен -буржоа. С други думи, България се раздели на русофили и русофоби. След като не сполучи да свали чрез агитацията на своя пратеник-генерал регентството и да вземе управлението в ръцете си, Русия започна да заплашва България с окупация. За да подкрепи русофилите и чрез тях да произведе бунтове, Русия изпрати в Бургас няколко военни парахода. Но това само още повече засили русофобите.

В късо време България се покри с патриотически организации, с дружини „България за себе си“, един вид народна милиция за защита на отечеството от предателите. Начело на тия дружини застана почти всичко по-живо от интелигенцията. Цялата млада генерация на интелигенцията се увлече в тях. Борбата на русофобите против русофилите наистина взема характер на борба за запазване националната самостоятелност от посяганията на Русия и на нейните приятели вътре в страната, които действаха чрез военни съзаклятия, въоръжени чети и убийства, устроени с руско злато”.

 

И така, Дядото твърди, че русофобството не е резултат от сляпа неприязън, а е естествена реакция на нормалната, здравомислещата част от българското общество срещу мръсните интриги на Русия и русофилите против България. В същото време именно русофилството е „грубо политическо суеверие”, както много го определя той, резултат от едно историческо невежество и непознаване на истинските мотиви и цели на Русия. И това суеверие, русофилството, „неизбежно води към предателство”, категорично подчертана социалистът Димитър Благоев. Жалко, че неговите „деца“ и „внуци“ не мислят така и са готови да предадат и днес в услуга на Кремъл България. Както правиха години наред! Та резултатите са налице. Заради техния слугинаж пред Русия ние сме все още далече от Европа.

 

П.П.  И се чудя как нашата откровено русофилска и пропутинска БСП/БКП още не е изключила (макар и посмъртно!) своя именит основател – македонист и при това  русофоб?! Странно, нали? А по отношение на Русия, поне да го беше послушала…

 

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…