ФРЕД ШУАЛЪР, DW

През 1938 година двама германски физици - Ото Хан и Фриц Щрасман - откриват ядреното делене. Това е реакция, при която ядрото на атома се разделя на две или повече по-малки ядра, при което се освобождава огромно количество енергия. Физиците са убедени, че така може да бъде създадена толкова мощна бомба, която да изравни със земята цели градове.

Почти веднага германските учени започват работа по проект за атомна бомба. Подкрепен от силната германска индустриална база и военния интерес, "Клуб уран" (Uranverein) привлича някои от най-добрите ядрени експерти в света.

Въпреки че проектът е секретен, информацията за него достига до учените, които бягат от преследване в нацистка Германия. Сред тях е и Алберт Айнщайн, който през 1939 г. предупреждава президента на САЩ Франклин Д. Рузвелт.

Отговорът на САЩ е проектът "Манхатън". Програмата, ръководена от Робърт Опенхаймер, започва през лятото на 1942 година. Страхът от съперничещия нацистки проект стимулира правителството на САЩ. С огромна финансова подкрепа Опенхаймер и екипът му успешно тестват първото си ядрено оръжие само в рамките на три години. Три седмици по-късно първата атомна бомба пада в Хирошима.

 

Записите от Фарм Хол

"Не вярвам на нито думичка от това", казва Вернер Хайзенберг, който ръководи германската атомна програма, когато чува за нападението срещу Хирошима. По това време той и деветима други физици, които са работили по проекта, се намират в затвор в английския Фарм Хол. Там британците тайно записват разговорите на германските учени с надеждата да научат повече за проектите им за ядрена енергия.

Повечето германски физици също смятат, че новината за атомната бомба в Хирошима е просто блъф, с който Япония да бъде принудена да капитулира. "Не мисля, че това ще е възможно в следващите двайсет години", казва Ото Хан. Реакциите на Хан и Хайзенберг ясно показват точно докъде е била стигнала германската програма за разработване на ядрено оръжие. "САЩ са надценили много германската програма. Това обаче става ясно чак със записите от Фарм Хол", коментира пред ДВ Такума Мелбер от Хайделбергския университет.

 

Ядрената програма е прекратена

Докато проектът "Манхатън" работи активно, германската ядрена програма вече е била прекратена. Германските учени знаят, че няма да успеят да разделят изотопите в следващите пет години и да създадат атомна бомба. Програмата за разработка на ядрени оръжия е прекратена през 1942 година и после се превръща само в граждански проект, вместо във военен.

От този момент нататък целта се измества от ядрено оръжие към изграждане на ядрен реактор, който може да поддържа ядрено делене в по-малък мащаб. Хайзенберг премества изследванията си в пещерна лаборатория под замък в Хайгерлох, Германия. Там с екипа си изгражда експериментален ядрен реактор, съставен от висящи на тел уранови кубчета, потопени в резервоар с тежка вода.

Този експеримент е най-далечният напредък на германската ядрена програма, но реакторът така и не работи - в сърцевината му няма достатъчно уран, за да се получи верижна реакция. Въпреки това те са били близо. Сега учените смятат, че ако реакторите са съдържали 50% повече уран, Хайзенберг е можел да създаде първия ядрен реактор.

 

Защо германският проект се проваля

Защо Германия не успява да развие ядрената си програма, след като има преднина и блестящи учени, работещи по проекта?

От една страна Германия страда от липса на учени. Много еврейски и полски учени са преследвани и напускат страната. Много от тези бежанци всъщност бягат в Обединеното кралство и САЩ, където работят по проекта "Манхатън". Други учени пък са мобилизирани.

Натискът по време на войната в Германия е довел и до недостиг на някои от ресурсите, необходими за изследванията, като например достатъчни количества обогатен уран, казва Мелбер. Водата, която е необходима за охлаждане на ядрените реактори, също е била в недостиг.

Но в крайна сметка липсата на политическа подкрепа е спряла напредъка. "На Хитлер му е трудно да разбере проекта" и той прекратява подкрепата за него през 1942 година, допълва Мелбер. Без тази подкрепа ядрената програма е разполагала с много малко ресурси, особено в сравнение с американския проект "Манхатън", в който са работили 500 000 души, около 1% от работната сила на САЩ, и който е струвал на американското правителство около 2 млрд. долара (днес около 24 млрд. долара).

За сравнение, в германското усилие се включват по-малко от хиляда учени, а бюджетът им е 8 милиона германски марки, което днес се равнява на около 24 милиона долара.

 

Реактори вместо бомби

Записите от Фарм Хол изясняват още нещо - германските учени всъщност се противопоставят на разработването на атомна бомба и тайно саботират проекта. "Вярвам, че причината да не се справим добре е принципното нежелание на физиците да стигнат до реален резултат. Ако искахме Германия да спечели войната, щяхме да успеем", казва Карл Фридрих фон Вайцзекер - един от учените във Фарм Хол.

Германските учени се надяват, че историята ще запомни, че всъщност американците и британците създават това ужасяващо оръжие, а германците са създали реактори. По ирония на съдбата обаче в момента в Германия се съхраняват американски атомни оръжия, за които се смята, че са ключови за сигурността. А атомни реактори вече няма.

 

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 69 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...