Dnevnik.bg

Националният дворец на културата (НДК) бе нареден от "Файненшъл таймс" сред най-непрактичните и "нечовешки" сгради в света. Чрез кореспондентите си изданието е събрало примери за архитектура, която може и да е образец в своя стил, но фрустрира, обърква и отблъсква обикновения гражданин.

Дворецът попада в добра компания - предложението от Рим е музеят Maxxi, проектиран от Заха Хадид, от Брюксел - сградата на Европейския парламент, а от Лондон - шедьовърът на брутализма "Барбикан Сентър". Безкрайни преплетени коридори, липса на указания и стръмни стълбища, които водят наникъде допълнително дразнят "клиентите" на тези гиганти.

Великият дворец на народите в Китай, централата на ФБР "Джей Едгар Хувър" във Вашингтон, неугледният мол "Неру Плейс" в Ню Делхи, многоетажната жп гара "Шинджуку" в Токио и един от кошмарите на площад Тахрир - сградата "Могама", която помещава 14 етажа египетска бюрокрация, също влизат в класацията.

НДК е сравнен с "ядрен реактор", но все пак е похвален от авторката Милена Христова като място, където можеш да се забавляваш.

"Разходките из това чудовище от 123 хил. кв. метра обаче могат да бъдат предизвикателство. По същество това е кръстоска между пещера и лабиринт с безкрайни мраморни стълбища, ескалатори, тераси и зали, увенчана от гигантско фоайе. Обозначителни табели има, но дешифрирането им изисква сериозно мозъчно усилие", пише тя.

"При най-малка грешка веднага се озоваваш в слабоосветени, безмилостно еднакви коридори, украсени с пропагандни мозайки. Объркването се простира и извън сградата, където човек се изправя пред неравни плочки и вечно продължаващи ремонти. Повечето софиянци вече са се примирили с това".

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Моята философия – Уди Алън на обратно. Обичам нови хора, нови градове. Възхищението си към тях се надявам да предам във филма. Това означава, че винаги подлагам историята на проверка на ново място. Така се съхранява свежестта на въображението.“

Алън Паркър, британски режисьор, писател, актьор и продуцент, роден на 14 февруари преди 81 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.