ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Преди 137 години е организиран първият държавен преврат след Освобождението на България срещу княз Александър Батенберг. Да се поучим от Историята!

В дъното на заговора група офицери русофили- национални предатели, недоволни от външнополитическия курс на княза, извършват държавен преврат на 8 срещу 9 август 1886 г. Начело на преврата застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и един от най-големите предатели на отечеството – русофилът Радко Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк, те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княз Батенберг, човек който обича много България, да подпише прокламация към българския народ, че се отказва от заемания престол. Акцията няма подкрепата на българската общественост и завършва с неуспех. 

Против превратаджиите се обявява Стефан Стамболов, който е председател на Народното събрание.  С помощта на части от Пловдивския гарнизон той извършва контрапреврат. Князът, който след детронирането му, заради Русия, е бил изведен вън от пределите на Княжеството, след това е повикан да се завърне обратно и да заеме българския престол. Макар да се завръща в България, княз Александър I Батенберг отказва да встъпи отново на престола, мотивирайки се с нежеланието, изказано по този повод от руския император Александър III, който се меси грубо, безцеремонно във вътрешните дела на България. С повторна прокламация към българския народ, князът известява, че се отказва от българския престол, и след като назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров, напуска България. След неуспеха на преврата участващите в него офицери емигрират вън от Княжеството и търсят убежище в Румъния, а после и в Русия.

Държавният преврат бележи началото на един повратен момент, фатален за новата политическа история на България. Това е първата българска политическа криза, която продължава цяло десетилетие и приключва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 г. В подобна тежка криза е и днешна България, която ако не бъде преодоляна, ще ни доведе до катастрофа за радост на Кремъл и неговите български лакеи. Ще ни откъсне от цивилизована Европа и ще ни прилепи към Русия, Азия и Третия свят!

Да, по зла ирония на съдбата от тогава насам сянката на Русия прозира зад почти всеки държавен преврат у нас. И определено може да се каже, че всички бяха свалени с дългата ръка на Москва и русофили от българската енергийна мафия. Такъв опит направи и сегашният президент- русофил Радев, но за щастие, не успя.

---

За това думите на Захари Стоянов, изречени още през 1886 г. звучат днес като клетва, от която никой българин не трябва да отстъпва:

"Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя. Когато се е произнесла за първи път думата „освободителка“ и „покровителка“. Аман! Лошо нещо била Московията!...И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. 

Но Русия ни освободи, ще да ни се каже от някои заблудени българи. Да, но тя „освободи“ и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и много още други. Просто ги зароби. Ако тя ни е „освободила“, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар, НОВО РОБСТВО!" 

И още един цитат от великия Захарий:

„Русия, която зароби и унищожи ли Полша, Малорусия (В царска Русия така наричали днешна Украйна.) и Бесарабия, не искат да слушат. Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира. “Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойния екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същия този Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обръщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая…Да, колко прав беше Раковски, като писа: „ На Русия не трябва да се вярва!“…

 ---  

Иван Аксаков, когото русофилите са готвели княз на бъдещата „Задунайская губерния –Болгария“!

Декември 1885 г., заклетият враг на България, руският дипломат, панславист и антисемит,  Иван. С. Аксаков в бр. 24 на вестник „Русь“ пише: "Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите или по- просто казано, да бъдат погълнати от русите!" И на този българомразец у нас са именувани булеварди в София и Варна, цял град и гимназия в Пазарджик!

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

Пабло Неруда, чилийски поет, роден преди 120 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...