КАТЕРИНА ВАСИЛЕВА, "Свободна Европа"

„Днес ние казваме „не“ на нихилизма и безродието, които катастрофираха в своето безчестие с опитите си да охулят и сломят тази инициатива.“

С тези думи президентът Румен Радев откри в четвъртък 111-метровия пилон „Рожен“, на който се извисява огромно българско знаме. Проектът е на стойност 1 млн. лева и е реализиран под патронажа на Радев.

В последните седмици тази инициатива предизвика широки дебати и породи най-малко три въпроса:

  • Това ли е удачният начин да се изрази националното самочувствие;
  • Защо пилонът е регистриран като преместваем обект, след като за издигането му е излят бетон;
  • Откъде идват подозренията, че идеята не е точно патриотична, а просто става дума "за едни пари".

 

В четвъртък президентът говори за свобода и обединение „около нашите свещени ценности, идеали и символи“. Но той също обвини хората, които са се обявили против инициативата. Той използва различни думи по техен адрес, но едно от определенията му изпъква повече от останалите.

Става въпрос за думата „безродие“, пряко свързана с разрушителната кампания срещу т.нар. „безроден космополитизъм“ в СССР по времето на Йосиф Сталин.

Историята на думите "безродие" и "безродници"

Още след речта на Радев от Рожен, политическият активист и природозащитник Тома Белев припомни във Фейсбук генезиса на думата „безродници“.

Автор на нейната първа политическа употреба е Андрей Жданов - член на Политбюро в съветската комунистическа партия.

Обвинението „безродни космополити“ е съставна част от репресивна кампания в СССР, която започва през 1948 г. и стихва след смъртта на Сталин през 1953 г.

Кампанията отначало е насочена срещу хората от еврейски произход, но прераства в борба срещу „упадъчното буржоазно влияние“ като цяло. В нейните рамки е репресиран огромен брой интелектуалци, творци и учени.

„Кампанията срещу „безродния космополитизъм“ консолидира отрицателното отношение към всичко онова, което е чуждо, международно и свързано със Запада“, казва пред Свободна Европа историкът Стефан Дечев.

„В съветската традиция „космополитизъм“ има и антисемитски уклон, защото „космополитите“ са точно евреите“, казва пред Свободна Европа политологът Димитър Бечев. Той припомня антисемитската вълна в СССР след Втората световна война и по-конкретно съдебните процеси срещу лекари от еврейски произход, наричани от Сталин „убийци с бели престилки“.

Водещият на предаването „Контракоментар“ Асен Генов определи речта на Радев от Рожен като „тежка реминисценция към времето на сталинските репресии в СССР“. Той припомни статии и цитати от различни съветски издания и документи от края на 40-те години на XX век, в които се говори за „безродни космополити, лишени от святото чувство на любов към родината“.

 

Как се използва думата „безродие“ в България

Според Димитър Бечев не непременно сталинизмът е референтната точка за употребата на думи като „безродие“ в българския контекст.

„Този модел в България се развива от 60-те години нататък, когато комунизмът и национализмът се преплитат. Това е по-непосредствено наследство, което още пропива в българския елит и има всевъзможни превъплъщения, няма нужда да ходим до Сталин“, казва Бечев.

Стефан Дечев добавя, че подобен на използвания от Радев език се употребява и в периода между двете световни войни от крайнодесни и антисемитски организации в Европа.

В думата „безродници“ историкът също вижда отражение от късния националистически комунизъм, който съпровожда депортирането на над 300 хил. български турци в съседна Турция през лятото на 1989 г.

 

В България обаче комунистическият режим предпочита определения като „чуждопоклонничество“, „буржоазна отживелица“, както и думата „родоотстъпник“.

„По време на [депортирането на българските турци] през 1989 г. се говореше срещу „родоотстъпниците“ и „предателите“ - хората, които се застъпваха за нормално отношение към българските турци и мюсюлманите и влизаха в неформални организации, противопоставящи се на режима“, казва Дечев.

Думите „безродие“ и „безродници“ остават в употреба и след падането на режима през 1989 г.

Дечев припомня как през 2016 г., покрай изготвянето на нови учебни програми от Министерството на образованието, кметът на Панагюрище Никола Белишки е използвал обвинението „безродници и нихилисти“ по повод една задача от програмата по история за 6. клас - учениците да дават пример за „съжителството между традициите на християни и мюсюлмани“.

В навечерието на изборите за Европейски парламент през 2019 г. председателят на партия „Воля“ Веселин Марешки призовава „да изпратим в Брюксел български родолюбци, а не депутати - безродници“.

Думата се среща и в статии на десния сайт „Консерваторъ“, в който един от авторите - Кузман Илиев, пише, че „има безродници, които не осъзнават, че кирилицата действително е създадена от Климент именно в Охрид – македонското културно сърце на България в Средновековието. И че да се вземе позиция, в която си харизваме историята на днешните българомразци и сърбомани в Скопие и Белград, е национално предателство.“

Миналия месец евродепутатът от СДС Александър Йорданов от своя страна употреби думата „безродник“ за човека, пребил председателя на българско сдружение в северномакедонския град Струга.

И в Народното събрание след 1989 г. „безродници“ е често срещана дума - в изказвания на СДС (по адрес на представителите на БСП), БСП (по адрес на защитници на малцинствата), „Атака“ (срещу „така наречените войнстващи либерални икономисти безродници“), вече разпадналите се „Обединени патриоти“, а съвсем наскоро - и от Цончо Ганев от „Възраждане“.

 

Какво значи употребата на думата от Радев

Димитър Бечев не се изненадва от речта на Радев, защото „той от дълго време залага на „патриотична“ реторика“. Ако в миналото Радев се е опитвал да достигне с различни послания до различни аудитории - както по време на летните протести от 2020 г., то сега набляга само на националистическата линия. „Може би с идеята, че в един момент ще стане електорален политик“, казва Бечев.

„Винаги е имало представители на такова говорене - дори навремето в СДС имаше националистически тенденции. Просто в момента е на ръба на вълната и Радев се възползва от това“, добавя анализаторът.

„Напоследък президентът Радев се позиционира близо до крайната десница - с реторика, много близка до тази на „Възраждане“ и Българския национален съюз (БНС)“, казва Стефан Дечев. „Всъщност Радев прави едно смесване на различни идеологии, общото между които е крайният национализъм и подозрителното отношение към евроатлантическата ориентация на България.“

Така според историка крайното дясно се обединява с националистическото ляво от времето на късния комунизъм. „Това представлява идеологията, която в момента Радев налага чрез публичните си прояви и политическата си линия. Доста е широко ветрилото, което се опитва да покрие самият той“, добавя Дечев.

„Тези разновидности на крайни идеологии поставят Радев вън от нормалния конституционен и демократичен европейски консенсус, който би трябвало да господства в нашето общество“, казва още историкът. „И практически изпразват от съдържание неговата роля да бъде обединител на нацията.“

„След като работих с Робърт Редфорд, мога да съм спокойна, че кариерата ми струва нещо.”

Дженифър Лопес, американска певица, родена на 24 юли преди 55 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...