НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

Нито грам, нито милиграм начално доверие на Служебното правителство на Румен Радев.

Ще приведа някои разсъждения по принципа на Бръснача на Окам, т..е ще взема само най-главното и ще игнорирам детайлите (в които като правило няма спор се крие дяволът).

Всеки български президент след приемането на новата Конституция през 1991 г. се изправя пред най-сериозната си дилема – избран е (единствен у нас) от целия български народ, т.е. има най-високата възможна демократична легитимност, но в същото време разполага основно и дори главно с представителни правомощия.

Именно затова всеки пореден наш президент се стреми по някакъв начин да преодолее тази дилема.

Желю Желев реши да бъде сериозен и ако може незаобиколим фактор в разпределението на властите, като обяви война на премиера (без значение дали той се казва Филип Димитров или Жан Виденов).

Петър Стоянов, изправен пред много силната фигура на Иван Костов, бързо си даде сметка, че няма да бъде допуснат да дели властта с него и затова си присвои друга ключова роля – да говори у нас от името на водещия геополитически фактор (САЩ, НАТО, Западът, Европа – именно в този ред), да ни съобщава какво водещият геополитически фактор очаква и дори изисква от България.

Георги Първанов се захвана да усилва властта си задкулисно, като се договаряше тайно и скришом със силните политически навън и силните икономически у нас, а също така като разполагаше свои верни и гледащи го в захлас хора на ключови постове в държавата – главен прокурор, председател на ВКС, председател на КС, външен министър, началник на ГЩ, плюс свои протежета в УС на БНБ, СЕМ и проч.

Росен Плевнелиев изкара мандата си в постоянна еуфория, не можеше да се нарадва, че е станал държавен глава и понякога даже не бе в състояние да повярва, че го е споходило такова щастие – то му бе съвсем достатъчно. Много повече, отколкото си бе мечтал в комсомолската кариеристична младост.

Румен Радев тръгна по различен път. Той остави настрана проблема как, по какъв начин да засили своите правомощия де юре или още повече – де факто. Отказа се да променя политическата ни система (хибрид на парламентарна демокрация със слаб парламент и силен премиер), а започна да я руши. С началото на втория си мандат, спечелен с псевдодемократична мимикрия и размахване на юмрук срещу Борисов и Гешев (в чийто лагер вече играе), Румен Радев все по-силно и силово руши тази наша политическа система.

Като действа чрез служебни правителства, Румен Радев всъщност започна да става едновременно и президент, и повелител на изпълнителната власт (правителството), с което заприличва постепенно на френския и руския президенти – те си имат свой джобен премиер, но на практика напълно контролират правителството.

Не съм му душеприказчик, но не бих заложил на картата, която говори, че Румен Радев не мечтае да повтори политическата кариера на един друг генерал – Де Гол. И да извърши преход (де юре или още повече - де факто) от споменатия по-горе хибрид към Трета република (след Социалистическата република и Републиката на Прехода) със силна президентска власт.

На базата на горните разсъждения, аз отказвам да гледам поименно състава на новото Служебно правителство! За мен това усилие не си струва нито труда ми, нито бързо стопяващото ми се творческо време.

За да го има това Служебно правителство Румен Радев използва инструмента на разрушението – мизантропа-чалгар. Толкова много рушене бе извършено, толкова много усилия бяха хвърлени за да падне правителството и да се разпадне парламентът, че кой бил влязъл в Служебното правителство за мен е дълбоко безразлично. Не по имената, а по делата им ще ги познаем.

За мен е ясно едно – новото Служебно правителството е правителство на истинския премиер – на президента Румен Радев!

Това правителство може да се окаже първата решаваща крачка към започналия реакционен преврат, целящ промяна на геостратегическата ни и геополитическа ориентация. Катастрофична промяна, изрязаваща се в радикално отрицание на досегашната ни 33-годишни национални усилия в областта на националната сигурност и отбраната, външната политика и вътрешния ред.

Ето защо аз – до доказване на противното – не му давам на Служебното правителство и грам от своето доверие. Не мога да дам и милиграм от доверието си днес и сега на правителството на Румен Радев – особено на Румен Радев от втория мандат.

Дано бъда опроверган. Толкова много и толкова болезнено искам да не се окажа прав.

А дотогава отново и отново ще кажа:

Хора, бдете! Държавата ни е в опасност, а Отечеството ни е в беда!

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 208 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си