НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org
Не знам какво има в една глава, която, освен всичко друго, е глава на държавен глава.
Опитвах се преди време цели 5 години да разбера какво има в една друга глава на държавен глава; изписах хиляди страници с анализи и прогнози, изводи и препоръки. Безполезно. Публикувах две, достъпни за всички (на сайта ми ги има) книги - какво съм съветвал тази глава на държавен глава. Безполезно.
И макар да продължавам да не знам какво има в една глава, която, освен всичко друго, е глава на държавен глава, правя несполучливи, но упорити или упорити, но несполучливи опити да разбера - какво има в главата на сегашния ни държавен глава.
Питам се - ако любимият му кремълски сатрап започне да нанася ядрени удари и пламне Трета световна война, България ще остане ли защитен, изолиран, самотен и благословен остров, който изобщо няма да бъде засегнат от тези удари или поне от последствията от тези удари, като при това ще успее да се съхрани встрани от Третата световна война и да се запази цяла и невредима?
Ето защо ми се струва, че националният ни интерес, пряко свързан с нашето оцеляване като държава, народ, общество и граждани, е кремълският сатрап да бъде спрян докато все още води конвенционална война в Украйна, докато все още неговите орди убиват, разрушават, изнасилват и мародерстват в Украйна.
Такива мисли се раждат в моята никого неангажираща с мислите си глава. Но явно в главата на държавния глава се раждат други, напълно противоположни мисли...
Впрочем, вече в по-общ план, не само към БСП, и а към моите приятели, които предпочетоха (от моя гледна точка) да се самозалъжат, че вчерашното решение е не само точно такова, каквото можеше да се приеме, но и точно такова, каквото трябваше да се приеме, за да не падне(ло) правителството, аз ще си позволя лекомислието да кажа, че както няма половин бременна жена, а само бременна или небременна, така няма и половин почтена политическа сила. И не може да се смяташ за почтена политическа сила, когато си постъпила непочтено. Почтеността се пази като зеницата на окото цял живот, но се губи, няма да казвам като какво, веднъж и завинаги.
Да, малко съм краен и затова не успявам да сдържам изразните си средства, но то е защото много съм разстроен. И то не толкова всъщност от самото непочтено действие, а защото още нищо почтено не е направено, а вече бе постъпено непочтено.
