ТЕО УШЕВ, "Фейсбук"

Точно преди за замина от България се съгласих да участвам в комисията по определяне на българския участник за най-добър чуждестранен филм. Всъщност, отложих билета си, за да участвам.

Трябваше да бъдем 7 човека. Останалите членове на комисията няма да назовавам, оставям на тях да го съобщят.

Няма да коментирам и качествата на предложените филми. Протече интересна дискусия, доста смислена, между другото.

Накрая се разбра, че никой не е склонен да отстъпи от принципите си. Резултатът - 4:3 в полза на "Страх" на режисьора Ивайло Христов (3 гласа имаше "Жените наистина плачат")

По вкус и цвят, приятели няма. Но направи впечатление поколенческото разделение във вкусовете и възприятита ни... 

Но имаше един проблем, който доста ме притеснява.

Извинявам се, че пиша чак сега това, но бях на път, т. н. 

И той беше, че от предвидените 7 човека, присъстваха само... 5!

Де факто, ако се брояха само гласовете на присъстващите, резултатът щеше да бъде 3:2 в полза на "Жените наистина плачат". 

Останалите 2 бяха изпратили само гласовете си. Така, на практика, дискусията нямаше никакъв смисъл, защото накрая, така или иначе се събраха картите, и механично беше решен казуса.

Единият участник имаше основателни причини за отсъствие (операция - остава въпросът защо не е сменен?).

Той поне беше достъпен по тел. (проведохме рзговор с него).

Другият се беше скрил. Бил недостъпен - там където бил, нямало интернет, нямало тел...?! Кое ли е това място?

Остава за мен въпроса - какъв е смисъла на подобни събирания и дискусии, ако всичко се свежда до елементарен глас?

Ако аргументите остават във въздуха, или някой "велик" фактор въобще не си е направил труда да чуе или изложи своите?

За мен, персонално, изводите са ясни:

1. Така полученият резултат е нелигитимен.

2. Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни принципи и авторитети.

3. Аз лично повече няма да участвам в никакви комисии, комитети и прочие безсмислени дейности свързани с Българското кино. Докато не видя реално желание за промяна.

4. В Бългрия продължава да има Системен Расизъм, Системен Сексизъм и Системен културен дениализъм.

П.П. Моля, този статус да не се чете като критика към филма "Страх". Филмът има своите несъмнени достойнства и качества (камерата на Емил Христов и играта на Светлана Янчева са феноменални) и се надявам на достойното му представяне.)

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Шекспир е правилният път за всички умове, които са изгубили равновесие“.

Джеймс Джойс, ирландски писател, роден на 2 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята