ТЕО УШЕВ, "Фейсбук"

Точно преди за замина от България се съгласих да участвам в комисията по определяне на българския участник за най-добър чуждестранен филм. Всъщност, отложих билета си, за да участвам.

Трябваше да бъдем 7 човека. Останалите членове на комисията няма да назовавам, оставям на тях да го съобщят.

Няма да коментирам и качествата на предложените филми. Протече интересна дискусия, доста смислена, между другото.

Накрая се разбра, че никой не е склонен да отстъпи от принципите си. Резултатът - 4:3 в полза на "Страх" на режисьора Ивайло Христов (3 гласа имаше "Жените наистина плачат")

По вкус и цвят, приятели няма. Но направи впечатление поколенческото разделение във вкусовете и възприятита ни... 

Но имаше един проблем, който доста ме притеснява.

Извинявам се, че пиша чак сега това, но бях на път, т. н. 

И той беше, че от предвидените 7 човека, присъстваха само... 5!

Де факто, ако се брояха само гласовете на присъстващите, резултатът щеше да бъде 3:2 в полза на "Жените наистина плачат". 

Останалите 2 бяха изпратили само гласовете си. Така, на практика, дискусията нямаше никакъв смисъл, защото накрая, така или иначе се събраха картите, и механично беше решен казуса.

Единият участник имаше основателни причини за отсъствие (операция - остава въпросът защо не е сменен?).

Той поне беше достъпен по тел. (проведохме рзговор с него).

Другият се беше скрил. Бил недостъпен - там където бил, нямало интернет, нямало тел...?! Кое ли е това място?

Остава за мен въпроса - какъв е смисъла на подобни събирания и дискусии, ако всичко се свежда до елементарен глас?

Ако аргументите остават във въздуха, или някой "велик" фактор въобще не си е направил труда да чуе или изложи своите?

За мен, персонално, изводите са ясни:

1. Така полученият резултат е нелигитимен.

2. Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни принципи и авторитети.

3. Аз лично повече няма да участвам в никакви комисии, комитети и прочие безсмислени дейности свързани с Българското кино. Докато не видя реално желание за промяна.

4. В Бългрия продължава да има Системен Расизъм, Системен Сексизъм и Системен културен дениализъм.

П.П. Моля, този статус да не се чете като критика към филма "Страх". Филмът има своите несъмнени достойнства и качества (камерата на Емил Христов и играта на Светлана Янчева са феноменални) и се надявам на достойното му представяне.)

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2086 г.

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек