ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН- България

Преди няколко години гост в шоуто на Слави Трифонов бе Райна Кабаиванска. С тревога и болка световната оперна прима призова шоумена да направи нещо чрез предаването си за операта и класическата музика и за младите у нас, които  го гледат и вече фатално се отдалечават от истинските стойности не само в изкуството, но и в живота. Той я изслуша привидно учтиво, а след като тя си замина разказа един от поредните си цинични и скудоумни  вицове за някаква оперна певица, чрез който по присъщия си дебелашки, шутовски начин – се подигра с... операта! В това вече, за щастие спряно шоу, всяка вечер „високото” можеше да се принизи, а ниското да се „извиси” и  да се представи като истинско и нормално. Къде ти: Верди да се мери с  Криско  или Азис?!  Да, този водещ,  изживяващ се сега като „предводител и спасител на нацията”, и сега, в следващото си шоу (за щастие, вече с малко зрители!) е  в състояние да се изгаври по един най-грозен и злобен начин с човешкото и градивното, да профанизира всичко, стига да пожелае. Неговото самочувствие е направо безгранично. Тук не искам да се спирам на политическата дейност на Трифонов, за мен тя е по- вредна от чалга предаванията му, но това е тема за друг тип коментар.

Убеден съм, че нито този род предавания, нито такива явления като Слави Трифонов заслужават вниманието ни, за да  се занимаваме с тях.  Години наред този неуспял музикант- виолист възпитава в лош вкус и простащина младите хора..  А тези програми са „върхът на айсберга”, на целенасоченото от управляващите у нас, „опростачване на българската нация”. Бих добавил и обезбългаряването й”.  Част от Плана „Ран“. Процес, който не може да не ни разтревожи сега, когато сме част от културна Европа, но непрекъснато губим националната си идентичност и култура. Когато  цялото публично пространство се профанизира и чалгизира – от Слави до Криско, Кондьо, Глория и Азис, когато красивото, истинското, духовното се измества нагло от откровения кич, от рапа и чалгата – от масовата балканско- ориенталска и американска „култура”. И без съмнение, водеща тук е ролята на редица електронни медии, на повечето от частните кабеларки, обявили се гръмко за „национални” телевизии, както и за радиата от този род, които непрекъснато бълват  диско, поп, рок, хеви  метъл, рап, между новините, рекламите, филмите и безкрайните латиносапунки, индийски мелодрами и турски шербети, както и американските „гуп- екшъни” и предълги спортни предавания, срещи с самозвани лечители, екстрасенси, лъжливи гадателки и други подобни предавания... 

Тези безкултурни, агресивни медии непрестанно, неуморно промиват мозъците на децата и младежите, за които рапът и чалгата са единствената „супермузика”, „върхът” в културата, докато Брамс и Бетовен са нещо смешно, остаряло и излишно. Много от местните „регионални” кабеларки си имат и отделни чалга канали, като техните оператори свободно пускат дори порноканали...

За повечето млади – част от тях зрителите на Слави (сега в неговата ТВ 7/8 – днес самата мисъл да влязат в операта или в концертната зала изглежда абсурдна, невъзможна.) Макар че той е завършил Музикалната академия като...виолист!, макар и неизкласил като такъв... Преди имахме специални национални, при това не на книга, а действащи, програми за музикално и естетическо образование: „Програма Леонардо”, „Програма Рьорих” и още редица други. Имаше голяма мрежа от добре уредени младежки домове и клубове. Младите бяха ангажирани с най-различни кръжоци, според интересите ми, ателиета, хорове, оркестрови, танцови и театрални състави. Освен училището и университета имаха и други културни и полезни занимания.  И може да се каже, че нямахме толкова лумпени, простотия и престъпност, както е сега. Днес срещам ученици дори от елитни училища –езикови, математически, икономически, които нямат елементарна култура и възпитание.

Много опасно е, че сега младите слушат тази „музика”,  с прекалено силни децибели, което води постепенно до влошаване на слуха, убива нервни клетки, влияе зле върху сетивата, здравето, интелекта. Голяма вреда нанася и използването на слушалки.  Но това е тема, за която трябва да поговорим отделно. Това, че музиката може и да убива е вече доказано от медицината. Наистина, вината и на повечето от електронните медии е голяма. За тях музиката започва с Лили Иванова и свършва с Криско и Азис. Това е културата на БТВ и Нова. Там не знаят нито какво е опера, нито какво е симфоничен оркестър, кои са Бетовен или Верди, защото вече години наред не са излъчили дори един концерт, един спектакъл с голямата музика. Срамно, нали?! За съжаление, дори и БНТ, която е призвана да възпитава и да образова, напоследък обърна гръб на сериозната музика и изкуство – премахна телевизионния театър, студийното и архивното кино, оперния ден в сряда, забрави за балета, дори и за оперетата. И потъна в морето на естрадата и футбола. Канал 1 стана спортен.

И вместо едно образователно предаване за младите, които вече не знаят кои са  Моцарт, Верди и Чайковски, измъдри чудото „Рок междучасие” с „крясъци и подскоци от джунглата”, както се изрази един мой познат учител по музика... Да, пораженията в духовната сфера у нас са вече твърде големи, особено в областта на образованието. А преди промените  в цяла България, по подобие на „ Френска музикална младеж”  („Jeunese musicale” от Париж ), функционираше с голям успех националното движение „Българска музикална младеж”, през което минаха няколко поколения млади българи. Тогава дори учениците от т.н. „заводски училища” знаеха  кой Брамс и кой е Чайковски, ходеха редовно на опера и концерт. В родния си Русе, още срещам мои връстници, минали през прекрасните неделни утра на Русенската филхармония, водени от неуморния диригент- директор Илия Темков (уви, този прекрасен оркестър е  вече съкратен от министъра- подигравка с българската култура!), познаваха и обичаха операта, голямото изкуство. За тези поколения  вярвам, че операта и Бетовен не може да бъде обект на подигравки и пошли вицове като тези на несравнимия шоумен от BTV. Телевизия, в която откакто съществува не сме видели един оперен или театрален спектакъл, един сериозен концерт, стойностен игрален филм, в нея дори и на националните празници  не се представя истинско изкуство.

Мисля, че двете министерства на просветата и на културата, в които се смениха толкова министри, един от друг по- несъстоятелни и дори направо вредни (върхът сред тях  Рашидов и  Ало- Банов), са призвани да образоват и да възпитават  естетически и културно младите. Те имат важен, сериозен дълг пред нацията. От културна и европейска страна, дала на света толкова таланти, а на редица народи писменост и култура, определена от академик  Дмитрий  Личахов като „държава на духа”, да стигнем  до доскорошното ниско равнище на южните си съседи. Но и там вече разбраха, че културата и изкуството са нещо изключително важно и започнаха да откриват театри, опери, фестивали, докато нашите недалновидни управници  или ги закриват или ги обричат на бавна смърт като ги лишават от средства чрез измислените и нелепи „реформи” за „делегираните бюджети”. Ето в азиатска Турция, в Анкара, наскоро издигнаха голям и скъп паметник (приживе!) на тяхната оперна прима Лейла Дженчер. Направи го турската държава, докато у нас скромният бюст на  Борис Христов бе изграден с дарения от почитатели... а паметници на „българския славей”  Христина Морфова и на великия Гяуров все още няма...

Иска ми се да повярвам в онова, което се определя като историческа ли защо не... човешка справедливост.  Дано някой ден в България да се стопи и да изчезне тази национална простащина, израз на която са тези предавания, тези медии и програми (за съжаление, допуснати от напълно излишния паразитен  СЕМ!) и те бъдат завинаги забравени.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.