dw.com 

Земята е плоска, кацането на Луната не се е състояло и е продукт на „Холивуд”, а Берлинската стена - плод на грижата за човека. Който каже нещо подобно, обикновено не се възприема сериозно от никого. Или от почти никого. Който обаче твърди, че терористичните удари от 11 септември 2001 г., вследствие на които загинаха близо 3000 души, са дело на американски и израелски тайни служби, може да разчита на сериозен интерес, на подробни рецензии и добронамерени телевизионни репортажи. От 10 години насам дори издателства с добра репутация предлагат платформа на онези автори, чиито аргументи се свеждат до тезата, че не ислямистката терористична мрежа Ал Кайда е отговорна за масовото убийство, а правителството на САЩ. То било убило хиляди свои граждани, за да намери предлог за войните в Афганистан и Ирак.

Не само психопатология

Който си мисли, че конспиративните теории са прояви на психопатология от страна на объркани чудаци, греши. Общественият отзвук продължава да е значителен и дори авторитетното културоложко предаване на германската обществена телевизия ARD "Титли, тези, темпераменти" изрично похвали последната книга на Матиас Брьоклер, един упорит отрицател на 11 септември.

Книгата е озаглавена "11 септември, 10 години по-късно - срутването на едно здание от лъжи". Още на обложката е отпечатан постулатът, съгласно който "всички ние се оставяме да бъдем правени на глупаци от висшата школа на масовата манипулация, вярвайки на официалната версия, че Ал Кайда и Бин Ладен са отговорни за атентатите, вместо да потърсим отговорност от истинските виновници". Още тук се долавят мъглявите намеци, наукообразните псевдотеории и безкрайните риторични въпроси. Не случайно гост на едно от сборищата по инициатива на Брьоклер беше бившият терорист от "Фракция Червена армия", неонацист, антисемит и отрицател на Холокоста Хорст Малер.

Навреме за юбилейната 10-та годишнина от ужаса в САЩ излизат и многобройни други писания, които в красноречивите си заглавия оповестяват окончателни разкрития за истината. Светът като воля за безумие. Не бива да бъде, което не може да бъде. Очевидното е толкова непоносимо, че може да се отрича в полза на комплексни, невротични конструкции-заместители и педантично да се опровергава точка по точка.

По този начин колкото гротескната, толкова и ужасяваща невероятност на безумните самолетни атаки срещу нюйоркския Световен търговски център се обръща в отражение на обективната си невъзможност. Действително трудно обяснимото безумие на терористите се сублимира уж рационално, при което диалектиката на това мнимо "просветителство" на свой ред води към налудничави, митологични пропасти. Чисто и просто ни управлява "Злото". Нещо повече: ние сами сме си го избрали.

Нищо друго освен презрение

Дори само мисълта, че демократично избрано правителство може да избива от низки подбуди собствения си народ пред очите на целия свят, онагледява отношението на тези любители на съзаклятническите теории към съвременното западно общество: нищо друго освен презрение. В търсенето на уж скриваната истина дори самопровъзгласилите се просветители винаги се сблъскват с една мрачно-мистична конспирация на тайни кръгове, чиито действия и в ерата на обхващащата целия свят интернет-мрежа са известни само на малцина избраници. И съвсем ясно е, че тези избраници са имунизирани срещу каквато и да било манипулация.

След протоколите на "Мъдреците от Цион" отпреди 100 години, злонамерено фалшифицирания памфлет за "световния еврейски заговор", този забулен в тайнственост алианс в "името на просвещението" е в неразривна връзка с антисемитизма и антиамериканизма. Не случайно именно по тази линия се сближават левият и десният радикализъм. Всичко казано дотук е достатъчно неприятно. Истински тревожещ обаче е фактът, че духовната позиция на антидемократичното мракобесие се шири и насред мейнстрийма в обществото. От Франкфуртския панаир на книгата до партитата на берлинските интелектуални елити. На чаша шампанско и сандвичи. И така лъжата съвсем непринудено се превръща в истина, а истината - в лъжа.

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…