„Щастието е добро здраве и лоша памет.“

„Успех – да получиш това, което искаш. Щастие – да искаш това, което получаваш.“

„Не съжалявам за нищо. Нямаше да си изживея живота по начина, по който го изживях, ако се притеснявах какво мислят другите.“

„Трябва да си тренираш интуицията. Да слушаш онзи глас в теб, който ти подсказва какво да решиш и какво да направиш.“

„Остаряването е като изкачването на планина. Започва да не ти достига въздух, но пък гледката става все по-добра.“

„Бях най-срамежливият човек на света, но вътре в мен се криеше лъв, който не искаше да млъкне.“

„Никога не съм преследвала успеха в търсене на слава и пари. Това, което е от значение, е талантът и страстта.“

„Жертвите на рака, които не приемат съдбата си и не се научават да живеят с рака, само унищожават и малкото време, което им остава.“

„Бъди себе си, светът се възхищава на оригинала.“

„Мога да направя всичко с лекота на сцената, но не и в реалния живот. Там съм огромна и непохватна. Затова не аз съм избрала актьорството, а то мен.“

„Има предимства в това да си звезда – намират ти маса и в пълен ресторант.“

„Не е важно дали наистина плачеш, а дали публиката вярва, че го правиш.“

„Направих толкова много филми, които са по-важни, но единственият, за който хората искат да говорят, е онзи с Богарт.“

„Преди 45 мога да играя жена, която е влюбена. След 55 играя баба. Но 10-те години в промеждутъка са изключително трудни за една актриса.“

„Целувката е хубав трик на природата за спиране на речта, когато думите станат излишни.“

 

ИНГРИД БЕРГМАН - шведска актриса, родена на 29 август 1915 г. Критика и публика я определят като една от най-великите дами в киното на ХХ век. Носителка е на 3 награди „Оскар“, 2 награди „Еми“, 4 „Златен глобус“, а веднъж е печелила и „Еми“. Остава в историята с филми като „Казабланка“, „Небезизвестните“, „За кого бие камбаната“, „Елена и мъжете“, „Жена, наречена Голда“ и др. Актрисата е поставена на 19-то място в престижна класация за най-красивите жени за всички времена. Бергман умира от рак на гърдата през 1982 г.

 

„След 11 септември европейските правителства тотално се провалиха. Те са неспособни да видят отвъд националните си интереси.”

Юрген Хабермас, германски философ, роден на 18 юни преди 97 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За „Денят на истината“, посланията му и оценките за него (ревю)

 

Да не изпаднем в познатата ситуация на наши колеги, които през 1967 г. скъсаха от критики Чаплин за „Графинята от Хонконг“, без да знаят, че ругаят последния му филм...

Да извайваш музика

 

Разнопосочни размисли, извикани от концерта на диригента на Берлинската филхармония Кирил Петренко със Софийската филхармония (зала „България“, 4.VI.2026 г.)

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.