„Щастието е добро здраве и лоша памет.“

„Успех – да получиш това, което искаш. Щастие – да искаш това, което получаваш.“

„Не съжалявам за нищо. Нямаше да си изживея живота по начина, по който го изживях, ако се притеснявах какво мислят другите.“

„Трябва да си тренираш интуицията. Да слушаш онзи глас в теб, който ти подсказва какво да решиш и какво да направиш.“

„Остаряването е като изкачването на планина. Започва да не ти достига въздух, но пък гледката става все по-добра.“

„Бях най-срамежливият човек на света, но вътре в мен се криеше лъв, който не искаше да млъкне.“

„Никога не съм преследвала успеха в търсене на слава и пари. Това, което е от значение, е талантът и страстта.“

„Жертвите на рака, които не приемат съдбата си и не се научават да живеят с рака, само унищожават и малкото време, което им остава.“

„Бъди себе си, светът се възхищава на оригинала.“

„Мога да направя всичко с лекота на сцената, но не и в реалния живот. Там съм огромна и непохватна. Затова не аз съм избрала актьорството, а то мен.“

„Има предимства в това да си звезда – намират ти маса и в пълен ресторант.“

„Не е важно дали наистина плачеш, а дали публиката вярва, че го правиш.“

„Направих толкова много филми, които са по-важни, но единственият, за който хората искат да говорят, е онзи с Богарт.“

„Преди 45 мога да играя жена, която е влюбена. След 55 играя баба. Но 10-те години в промеждутъка са изключително трудни за една актриса.“

„Целувката е хубав трик на природата за спиране на речта, когато думите станат излишни.“

 

ИНГРИД БЕРГМАН - шведска актриса, родена на 29 август 1915 г. Критика и публика я определят като една от най-великите дами в киното на ХХ век. Носителка е на 3 награди „Оскар“, 2 награди „Еми“, 4 „Златен глобус“, а веднъж е печелила и „Еми“. Остава в историята с филми като „Казабланка“, „Небезизвестните“, „За кого бие камбаната“, „Елена и мъжете“, „Жена, наречена Голда“ и др. Актрисата е поставена на 19-то място в престижна класация за най-красивите жени за всички времена. Бергман умира от рак на гърдата през 1982 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2086 г.

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек