„Така си я караха, Пънч и Джуди, привличаха се и се отблъскваха, както и трябва да бъде, ако човек не иска любовта да свърши като картичка или като романс без думи. Но любовта, тази дума…“
„Аз осъзнах, че търсенето е моят символ, емблемата на тези, които излизат през нощта без нищо в ума, разрушителите на компаси.“
„Ние повече не вярваме, защото е абсурдно. Но трябва да вярваме именно защото е абсурдно.“
„Суета е да вкараш в историята нещо различно от самата история.“
„От всичките ни чувства надеждата е единственото, което не ни принадлежи. Надеждата принадлежи на живота.“
„Нищо не е по-комично от приемането на сериозността като ценност, която трябва да характеризира цялата важна литература.“
„Да излезе, да направи, да приведе в ред не бяха неща, които помагат на човек да заспи. Да приведе в ред, какъв израз. Да направи. Да направи нещо, да направи добро, да направи пиш, да направи така, че да мине времето – действието във всичките му разновидности. Но зад всяко действие има протест, защото всяко действие означава да се излезе от, за да се стигне до, или да се премести нещо, за да бъде то тук, а не там, или да се влезе в онази къща, вместо да не се влиза, или пък да се влезе в другата до нея, тоест във всяко действие има приемане на някаква липса, на нещо, което все още не е направено, но може да бъде направено, мълчалив протест срещу непрестанната очевидност на липсата, на непълнотата, на недостатъчността на настоящето. Да вярваш, че действието може да даде пълнота или че сборът от действия наистина може да е равнозначен на един живот, достоен за това име, бе илюзия на моралист. По-добре беше да се откажеш, защото отказът от действие беше самият протест, а не неговата маска.“
„Ако яснотата на мисълта води до бездействие, не ставаше ли тя подозрителна, не прикриваше ли една особено демонична форма на слепота?“
„Музиката – меланхоличната храна за душите на влюбените.“
„Охлювът живее по начина, по който аз искам да живея. Той носи своя дом винаги със себе си.“
„Само ако живее абсурдно, човек може да се отърве от цялата тази вечна абсурдност.“
„Човешката история е тъжният резултат от това всеки да се грижи само за себе си.“
ХУЛИО КОРТАСАР – аржентински писател и поет, роден на 26 август 1914 г. в Белгия. Смятан е за ключов автор в латиноамериканския литературен канон. Представител е на направлението магически реализъм, автор е на няколко експериментални романа и на множество разкази. Българският читател го познава от „Южната автострада”, „Всички огньове”, „Игра на дама”, „Някой, който се шляе” и др. Умира на 12 февруари 1984 г. в Париж.
