„Каламбурите са най-високата форма на литература.“

„Няма терор в изстрела, само в очакването му.“

„Дай им удоволствие. Същото удоволствие, което изпитват, когато се събудят от кошмар.“

„Продължителността на един филм трябва да е съобразена с издръжливостта на пикочния мехур при хората.“

„Ако аз не съм себе си, кой ще бъде?“

„Винаги карай публиката да страда максимално.“

„Меките корици на книгите са добър вариант, но никога не могат да заменят твърдите – не стават за подпиране на врати.“

„Отмъщението е сладко, но от него не се пълнее.“

„Само един поглед към света показва, че ужасът не е нищо друго освен реалност.“

„В игралните филми режисьорът е бог. В документалните Бог е режисьор.“

„Всеки обича хубавото престъпление, с изключение на жертвата.“

„Сигурен съм, че някъде вътре в теб се крие човек, когото никой не познава.“

„Най-добрият екип има романистът. На него не му се налага да се занимава с актьори и т.н.“

„Никога не съм казвал, че актьорите са добитък. Това, което имах предвид, е, че всички актьори трябва да бъдат третирани като добитък.“

„Някои филми са парчета от живота. Моите са парчета от торта.“

 

АЛФРЕД ХИЧКОК – легендарен английски режисьор, продуцент и сценарист, роден на 13 август 1899 г. Той е сред иконите на поп културата на ХХ век. В кариерата си, продължила повече от половин век, прави едни от най-забележителните хоръри и психотрилъри. Налага свой разпознаваем режисьорски стил, при който камерата сякаш е през погледа на зрителя. Тревогата, страхът, психоанализата и сексуалният подтекст са стълбовете в лентите на Хичкок. Негови са филмите „Наемателят“, „Ребека“, „Север-северозапад“, „Психо“, „Птиците“ и др. Умира на 29 април 1980 г.

  • ЕКОЛОГИЯ

    Изчезващият свят на пеперудите – какво губим всички ние

     Всеки пети вид пеперуда в България е застрашен от изчезване...

     
  • СТАРИТЕ ЛЕНТИ

    "Живях шарено": 95 години от рождението на Георги Черкелов

     „Нека не ми се сърди театърът, но аз повече обичам киното. Най-напред като зрител го предпочитам. Като дете гледах много филми..."

     
  • НА ФОКУС

    Анна и Александър

    Джами Филбрик от „Moviefone“ и Карeн Бенардело от „Cinemadailyus“ разговарят с Максин Пийк и Джейсън Айзъкс за филма  „Words of War“ и партньорството им на снимачната площадка.

    • Лентата разказва за покойната вече руска журналистка Анна Политковская
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Азис или Моцарт?

     Отново за една болна тема - музиката и младите .

    •  Какъв е приносът им към българската култура и духовност днес?
    • Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. 
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...

 

Романът с добри намерения и неуспешна  реализация

 

"По инерция написах, че „Планът „Елиминирай Европа“ е роман, но това е по скоро репортаж, псевдодокументалистика, сценарий за тв сериал, някакъв микс между криминале, екшън, трилър и мелодрама" ревю на Борислав Гърдев.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.