„Винаги свири така, като че ли те слуша артист.“

„Във всички времена е имало лоши композитори и глупаци, които са ги хвалили.“

„Който не свири заедно с фортепианото, той не свири на него.“

„Не мисли, че старата музика е остаряла. Подобно на прекрасните и истински думи, никога не може да остарее прекрасната и истинска музика.“

„Нищо не е по-лесно от композирането! Трябва само да си спомниш една мелодия, която никой досега не е слушал.“

„Около веригата на правилата винаги трябва да бъде увита сребърната нишка на фантазията.

„Представяй своята пиеса така, сякаш е пред твоите очи.“

„Пръстите трябва да създават на рояла това, което желае главата, а не обратното.“

„Талантът работи, а геният твори.“

„Ти си длъжен да обичаш не само един майстор. Те са толкова много.“

„Не свири нищо модно. Времето е скъпо. Трябва да имаме по сто човешки живота, за да се запознаем с всичко хубаво, което съществува на света.“

„Не свири лоши произведения, нито ги слушай.“

„Не се съблазнявай от успеха. Одобрението на майстор - изпълнител може да бъде по-ценно от признанието на зяла тълпа хора.“

„Ако всички искат да бъдат "първа цигулка", не може да се сформира оркестър. Уважавай всеки музикант за неговото си място.“

„Търси за свои приятели тези, които знаят повече от теб.“

„Светът е велик. Бъди скромен. Ти още и не си измислил нищо такова, каквото не е било известно преди теб. А ако си открил, то разглеждай това като дар от Бога и трабва да го споделиш с другите.“

„Законите на морала са закони на изкуството.“

„Изкуството не е предзначено за трупане на богатство. Бъди съвършен творец, останалото ще дойде от само себе си.“

„Може би само геният разбира гения докрай.“

„За учението няма граници.“

„Нищо не е по-лесно от композирането! Трябва само да си спомниш една мелодия, която никой досега не е слушал.“ 

РОБЕРТ ШУМАН – германски пианист и композитор, роден на 8 юни 1810 г. Той е и един от най-видните представители на Романтизма от първата половина на XIX век. Интелектуалец, но също така и естет, неговата музика отразява дълбоката личностна същност на Романтизма. Съпруг е на една от най-добрите пианистки на своето време – Клара Шуман.

Роберт Шуман умира на 29 юли 1856 г.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.