„За съжаление нашата българска история никога не ни е осигурявала продължителен период на демократично и свободно съществуване. И винаги сме се разочаровали. Ние много бързо се разочароваме. Цялата наша история е изпълнена с разочарования. Не трябва да допуснем разочарованията от извоюваната сега свобода да ни поведат по съмнителни пътища, а да продължим да се учим да живеем при тази свобода.”

„Младите хора, трябва да осъзнаят силата и значението на хуманитаристиката и на нейните най-важни идеи, за да може нараненият от високите технологии и стреса съвременен човек да намери в тях закрила и подкрепа, а също така и мотивация да се върне на своето класическо човешко място в бъдните цивилизации.”

„Ние живеем в епоха на траибализъм. Това е едно племе в Африка. При тях когато на смяна на едно поколение идва друго, то унищожава всичко, създадено от предишното, и започва отначало. И така 4000 години стоят на едно и също място. И при нас всяко поколение смята, че трябва да направи своята голяма промяна. А големи специалисти на големите промени са англосаксонците. Според тях големите промени стават бавно — като английската ливада — полека, но сигурно и едно върху друго се слага — синът след бащата. Всичко друго е игра на промени и революции.”

„Троя е достижима, все така недостижима е Итака.“

„За народа историята е великият учител.”

ТОНЧО ЖЕЧЕВ - писател, хуманитарист и литературен критик, роден на 6 юли 1929 г.  Остава дълбока следа в националната култура на България. Страстен тълкувател е на българското духовно наследство и на българската същност. Бил е директор на Института за литература при Българска академия на науките, като става член-кореспондент на академията. През август 1985 г. изнася лекция с почетната покана на Нобеловия симпозиум. През 90-те години е главен редактор на списание „Летописи“
 „Българският Великден или страстите български“ (1975) е неговият фундаменталният труд. В него той „изследва Цариградския кръг и ролята му в борбите за църковна независимост като важен етап в Българското възраждане. В последвалите полемики и разисквания около монографията авторът пише редица статии, чрез които обосновава тезата си, че борбите за църковна независимост са важна и неотделима част от целокупния български литературен и културно-исторически процес от Възраждането до съвременността.“
Умира на 23 февруари 2000 г.