Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
---
Позволи ми да мисля за тебе.
Да се влюбя във тебе.
Отново
да повярвам във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Съществувай!
Неизвестно с кого -
съществувай!
И си спомняй за мене понякога.
---
Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!
---
На "Морска" пак под бившите дървета
изплащам тоя риск - да съм поет.
Как плачеш ти - жената на поета -
със стерео-сълзи в един без пет.
---
Мамо,
не остарявай, моля те, и никога
не вярвай през деня на огледалото.
---
Аз не мога. Ти бъди дете.
И побързай. Забрави баща си.
---
И падахме в леглото уморени.
Заспиваше тя може би щастлива
на бялата възглавница до мене
като момиче тиха и красива...
Усмихваше се бледа, просто бяла,
а аз я гледах тъжен и учуден -
защото може, както е заспала,
да не поиска тя да се събуди!
---
Не на площадите - а в нашите души
Тя - Свободата - се изгражда и руши.
ХРИСТО ФОТЕВ – български поет, роден на 25 март 1934 г. Животът и творчеството са свързани с Бургас, въпреки че е роден в Истанбул. Още с първите си книги е признат за явление в българската литература. Оставя дълбока следа с "Баладично пътуване. Малки песни и балади" (1961), "Лирика" (1965), "Сантиментални посвещения. Стихотворения" (1967), "Пристанище. Стихотворения" (1969), "Обещание за поезия. Стихотворения" (1978), "Литургия за делфини. Стихотворения" (1981), "Спомен за един живот. Стихове" (1982), "Словесен пейзаж. Избрани стихотворения" (1984), "Венецианска нощ. Поеми" (1989). Умира на 27 юли 2002 г. През 2009 г. общината в Бургас заедно със Съюза на българските писатели, Сдружението на български писатели и Министерството на културата учреди национална награда в конкурса за поезия „Христо Фотев“, която се връчва през година на 25 март.
