„Човек не може неопределено дълго да живее с две лица - едно за пред хората, а друго за себе си, без накрая да се обърка кое от тях е истинското.”
„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”
„Времето лети над нас, но оставя сянка след себе си.”
„Това, което наричаме недвижимо имущество – солидната земя, на която строим къщите си – е основата, на която лежи почти цялата вина в този свят.”
„Егоизмът е едно от качествата, които могат да вдъхновяват любовта.”
„Не трябва винаги да говорим на пазара какво ни се случва в гората.”
„Непорочността на жената съдържа, подобно на лука, няколко слоя.”
„Героят не може да бъде герой, ако не е в героичен свят.”
„Понякога се радваме, че сме се събудили след лош сън. Може да е така и след смъртта.”
„Животът е направен от мрамор и кал.”
„Чистата ръка не се нуждае от ръкавица, която да я покрие.”
„Точността е брат близнак на честността, а неточността - на безчестието.”
„Щастието в този свят, когато идва, идва случайно. Направете го обект на преследване и това ще заприлича на лов на диви гъски и никога няма да го постигнете. Следвайте нещо друго и много вероятно да откриете, че сте уловили щастието, дори и без да сте мечтали за него.”
НАТАНИЕЛ ХОТОРН – американски писател, роден на 4 юни 1804 г. Смятан е за централна фигура на американския ренесанс. Най-известните му произведения са „Алената буква“ (1850) и „Къщата със седемте фронтона“ (1851). Хоторн е сред първите американски писатели, които изследват дълбоките мотиви в поведението на героите си.
От 1825 г. до 1836 г. той пише кратки материали за списания и вестници. Сред приятелите му е Джон О'Съливан, редактор на „Демократически преглед“. Първият му роман, „Фаншоу“, е публикуван анонимно през 1828 г. като той си плаща разходите. В него се разказва за студентския живот в един колеж. Този роман не се радва на интерес от читателската аудитория и писателят изгаря целия тираж, но се сприятелява със Самюел Гудрич от Бостън, издател на популярното „Американско списание за полезни и забавни знания“ и става сътрудник на списанието, като пише предимно разкази и книжки за деца. През 1837 г. са публикувани неговите „Приказки, разказани повторно“ – книга, високо оценена от Едгар Алън По. През 1842 г. Хоторн се сближава и с трансценденталистите Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо. Творчеството му има голямо влияние върху поколения американски писатели - Хенри Джеймс, Кейт Шопен, Уилям Фокнър и др. Умира на 19 май 1864 г.
Източник: brainyquote.com