„Вместо да се самоубият, хората ходят на работа.“

„Населяваме една травма, боим се, имаме право да се боим, вече виждаме, макар и все още смътно, някъде в дъното: великаните на страха. Всичко, което мислим, е премислено, всичко, което чувстваме, е хаос, всичко, което сме, е неясно. Няма защо да се срамуваме, ала ние самите сме едно нищо и не заслужаваме нищо повече, освен хаос.“

„Грешно е да отказваме да приемем факта, че всичко е фундаментално отвратително и тъжно.“

„Хората отиват в музея само защото им е казано, че един културен човек прави това, а не от интерес, хората нямат никакъв интерес към изкуството, във всеки случай деветдесет и девет процента от човечеството няма абсолютно никакъв интерес към изкуството.“

„Всичко е смешно, ако човек си мисли за смъртта.“

„Мислещият човек постоянно се намира в едно гигантско сиропиталище, в което всички хора му доказват, че той няма родители.“

„Изследването на болестта е най-поетичната наука.“

„Хората имат кучета и биват управлявани от тези кучета. Дори Шопенхауер, в края на живота си, е бил управляван не от главата си, а от кучето си. Този факт е по-депресиращ от всеки друг.“

„Имаме нужда да слушаме Бах и да чуваме как той прави грешка, да слушаме Бетховен и да чуваме как той прави грешка, да слушаме дори Моцарт и да чуваме как той греши. Така постъпваме и с тъй наречените големи философи, дори това да са нашите любими художници на духа. Ние обичаме Паскал не защото е толкова съвършен, а защото той всъщност е безпомощен, както обичаме Монтен заради неговата цял живот търсеща и никога не намираща безпомощност и Волтер – заради неговата безпомощност.“

„Няма по-евтин вкус за изкуството от този на учителите. Учителите повреждат вкуса за изкуство на учениците още в началното училище, те прогонват изкуството от своите ученици още от самото начало, вместо да им разясняват изкуството и особено музиката и да ги превърнат за тях в радост от живота. Но не само по отношение на изкуството учителите възпрепятстват и унищожават, по отношение на всичко те възпрепятстват живота и съществуването, вместо да учат младите хора за живота, да им го разяснят, да направят за тях живота едно наистина неизчерпаемо богатство на собствената им природа, те унищожават живота в тях, правят всичко, за да го унищожат в тях.“

„Детството е мрачен коптор, в който сме блъснати от родителите си и от който трябва да се измъкнем без всякаква помощ.“

„Възхищението прави хората слепи, то прави от възхищаващия се глупак. Повечето хора, ако веднъж изпаднат във възхищение, повече не излизат от него и по тази причина са глупави. Повечето хора по време на целия си живот са глупави само поради това, че се възхищават.“ 

„Необразованият се възхищава, защото той просто е прекалено глупав, за да не се възхищава, образованият обаче е прекалено перверзен за това.“

„Германците имат майчин комплекс, австрийците също, майките са свещени, в тези страни майките не бива с пръст да се докосват, в действителност обаче повечето от тях са перверзни кукленски майки, които дърпат конците на своите деца и на своите семейства като на кукли, дърпат ги дотогава, докато не уморят от дърпане тези свои деца и тези свои мъже."

„Ние трябва да сме благодарни за всяка безсънна нощ в живота си, защото тя във всички случаи ни придвижва философски напред.“

Днес Австрия е страна, която се управлява от безскрупулни гешефтари и безсъвестни партии. Този тотално измамен австрийски народ, чийто разсъдък през последните столетия беше изпит по най-безсрамен начин от католицизма, от националсоциализма и от псевдосоциализма. Подлостта е лозунгът, низостта е моторът, лицемерието е ключът за тази днешна Австрия.

„В крайна сметка, няма нищо друго освен провала.“

„Жените бяха като реките – бреговете им бяха недостижими, а нощта често звънеше от писъците на удавниците.“

„Адвокатите създават само бъркотия, те са инструменти на Дявола. Адвокатът, по принцип, е жесток идиот, който печели за сметка на глупостта на хората, които са по-глупави от него, и Бог ми е свидетел, че е винаги прав.“

„Не знам нищо за природата. Мразя природата, защото ме убива.“

„Аплодисментите са предвестници на бедствие.“

„Ние, писателите, публикуваме само за да утолим жаждата си за слава. Нямаме друг мотив, с изключение на още по-низкия – парите.“

„Времето унищожава всичко, което правим, каквото и да е то.“

„През целия си живот съм се възхищавал на самоубийците. Винаги съм смятал, че са по-добри от мен във всяко отношение.“

„Четенето все още е най-поносимата форма на погнуса.“

ТОМАС БЕРНХАРД - австрийски писател, поет и драматург, роден на 9 февруари 1931 г. Считан е за един от най-важните немскоезични автори след Втората световна война. Основна тема в произведенията му е противоречието между техническото и икономическото съвършенство на живота в съвременния свят, душевната нестабилност и накърнимост на отделния човек. Писателят създава с барокова образност една „космогония на болното съзнание“, в която страданието и смъртта добиват особена стойност като тайнство на познанието. Критичното му отношение към обществото, най-вече в Австрия, предизвиква остри спорове и крайни реакции. Носител е на много награди: „Рудолф Александер Шрьодер“, Австрийската държавна награда за литература, „Premio Letterario Internazionale Mondello“ и др. Умира на 12 февруари 1989 г. 

 

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков