Майстор Сечко
във реката
сапун прави
от водата;
баба Марта
го събира,
за един ден
го изпира.
---
Дълъг Димо
без кости —
в облаците
на гости.
---
Глава крие
във земята,
нозе вири
в небесата.
Чехлите му —
лапатари,
пролет нови,
лете стари.
---
Да е лед,
не е лед,
да е мед,
не е мед,
а топи се
като лед
и е сладко
като мед.
---
Първо Петко, после господин. След молитва ще река Амин.
Речи ми реч да те позная. Пиши ми ред да ти гадая.
Пред кум се вода не гази. Бъхтано куче не пази. Слепец, слепци не води. Сам вожд на бой не ходи. Не се меси в чужди грешки. Да не си причиниш болежки.
---
Тръгнали меци-мецани
в премени нови, отбрани,
наред се тринки нареждат,
една се друга поглеждат,
една се друга подритват,
една се друга подпитват:
— Какво ли, мецо, ще стане
на тия градски мегдане,
ако се някой досети,
че не сме ние моми напети,
ами сме меци-мецани
от тия пусти балкани?!
---
Кръстю кръсци кръстосва, Добре кръстосвай Кръстю кръстците.
---
Природата ни всичко дава,
но кой я не уважава,
от благото й се лишава.
С юзди се конят управлява,
с глад се звярът укротява,
с любов човек се възпитава.
ДЯДО БЛАГО (Стоян Русев) – български учител и писател, роден на 2 февруари 1864 г. В продължение на 53 години работи като учител: първо в бургаските села Горица и Росен, а след 1889 година — в София. Наред с това се занимава със събирането на народни мъдрости и приказки, пословици, гатанки, басни, както и с описанието на народни обичаи като коледуване и сурвакане. Сам той е автор на много приказки, стихове, поговорки и скоропоговорки, възприемани като народни умотворения. През 1896 година за първи път на български език превежда и публикува приказките на Братя Грим. Работи като редактор за списание „Градинка“ (1894 — 1897), списание „Росна китка“ (1905 — 1907), вестник „Славейче“ (1906 — 1910), вестник „Бисер“ (1931).
Умира на 16 януари 1938 г. В негова чест на площада в Малко Търново пред читалище „Просвета“ е издигнат паметник. Паметник има и в родното му село Заберново.
