„Учителят трябва да бъде освободен от принудата да тъпче в главата на младите ненужна информация и клишета от рода на "чисти чувства" и "драматично раздвоение". За да стане това, той трябва да разполага с времето да задава въпроси и да изслушва отговорите. От друга страна не по-малко важно е формата на матурите и външното оценяване да бъде такава, че да стимулира такъв тип работа в клас, а не пасивното запаметяване на нужна и ненужна информация.“

„Учителите са тези, които осъществяват една образователна реформа, и ако те я намират за безсмислена, не я разбират и я бойкотират, значи нищо няма да се получи.“

„Не мисля, че можем да стигнем веднъж завинаги до окончателното знание и да "затворим страницата". По-скоро ми се струва важно да не стоим на една и съща страница или при една и съща книга.“

„А най-големият проблем дори не е в това, че корупционните мрежи получават нова легитимация. Най-опасното е, че става възможно фашизоидната реторика да се възпроизвежда и печели терен безконтролно. Като вирус.“

„Липсата на живец в политическия дебат е пряко отражение на общото зацикляне, от което сякаш няма измъкване – публичното пространство, което трябва да ни свързва в гражданска цялост, е запълнено основно със Слави Трифонов и "Биг Брадър" от едната страна и ГЕРБ и БСП от другата. Редуващи се посредствености, от които никой вече не очаква нищо повече. И периодично някоя катастрофа, я КТБ, я барутна фабрика, която сякаш иде само да докаже усещането за разпад на държавата, но не и да промени нещо.“

„Всъщност романът на Антон Дончев ( „Време разделно“) е цял компендиум на текстове със съмнителна автентичност и подчертан патриотично-страдалчески характер.“

„Добрият месия и управник е онзи, който оставя хората в отделните сфери да работят нормално, който им създава условия за нормално съществуване по правилата“.

„Колкото по-успешен и обичан от публиката е един автор, толкова по-напрегнати са очакванията към новата му книга. Тя трябва да носи от същото, заради което сме харесали предишните, и в същото време да е различна, надхвърляща представата ни за този автор.“ 

„Литературната периодика оцелява с проекти и в мизерия, като всяко нещо, което не може да разчита нито на държавата, нито на пазара. Всъщност си е чудо как оцелява.“

„Романът е голям комплекс за българските литератори.“

„Литературната критика е вид журналистика, а каква е журналистиката – 98% осведомяващо-рекламна. Новините (особено по телевизиите) са всъщност скрити реклами на действащите политици. Рекламата навлезе дори в самата фикция – т.нар. продуктово позициониране. Измислям филм, но героите ще ядат и пият онова, за което съм сключил рекламен договор. Литературната критика също потъна в “представяния”, “анонси” и т.н. Разбира се, критиката не е изчезнала напълно, но фигурира почти единствено в малките, специализирани издания.“

За “Нобел” се иска литература, която успява да стимулира интереса към цяло едно общество, или култура, или регион. Ние сякаш сами не сме си интересни като общество, как да сме интересни на другите?!“

„Дотам се докарахме, свестните у нас да се чувстват обречени.“

БОЙКО ПЕНЧЕВ - литературовед, писател, преводач и преподавател, роден на 16 януари 1968 г. През 2015 г. е избран за Декан на Факултета по славянски филологии в СУ.  Автор е на: „Стихосбирка“ (1992), „Тъгите на крайвековието“ (1998), „Слизане в Египет“ (2000), „Българският модернизъм: моделирането на Аз-а“ (2003), „Септември ’23: идеология на паметта“ (2006) и др. Съавтор е на „Българска христоматия“ (заедно с Георги Господинов Йордан Ефтимов и Пламен Дойнов 1995) и „Българска антология“ (1998). Превел е „Бог Върнън Литъл“ на ДБС Пиер (2004), „История и време“ на И.М. Савелиева и А.В. Полетаев (заедно с Христо Карастоянов (2006), „Езиковият инстинкт“ на Стивън Пинкър (2007), “Езикът на Бог” на Франсис Колинс (2008) и др.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Самото съществуване на библиотеките е доказателство, че можем все още да имаме надежда за съществуването на човечеството.“

Т. С. Елиът, англо-американски поет, драматург и литературен критик, роден на 26 септември преди 133 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.