„Съществуват две възможности – или сме сами във Вселената или не сме. И двете са еднакво ужасяващи.”

„Без откритие няма научен дебат, без спорове няма истинска наука.“

„Грижовността е най-доброто лекарство за неразрешимите проблеми.“

„Информационната ера предлага много на човечеството и ми се иска да мисля, че ще се справим с предизвикателствата, пред които ще ни изправи. Но е жизнено важно да помним, че информацията – в смисъла на сурови данни – не е знание, че знанието не е мъдрост и че мъдростта не е предвидливост. Все пак информацията е първата съществена стъпка към всяка от тях.”

„Когато бележит, но възрастен учен заяви, че нещо е възможно, той най-вероятно е прав. Когато обяви нещо за невъзможно, той най-вероятно греши.”

„Единственият начин да открием границите на възможното е да рискуваме да ги преминем, навлизайки в невъзможното.”

„Всяка достатъчно развита технология е неразличима от магия.”

„Изглежда, че всяка революционна идея предизвика три фази на реакция. Те могат да бъдат обобщени с фразите: „Това е напълно невъзможно – не ми губете времето”, „Възможно е, но не си струва да го правим” и „През цялото време ви казвах, че това е добра идея.”

„Зад всеки жив в сегашния момент човек стоят трийсет призрака, защото такова е съотношението между броя на живите и броя на мъртвите.”

„Една от най-големите трагедии на човечеството е, че моралът е бил отвлечен от религиите.”

„Сигурен съм, че Вселената е пълна с интелигентни форми на живот. Всяка от тях е достатъчно интелигентна, за да не дойде тук.”

„Колко неподходящо сме нарекли нашата планета – Земя. Много по-правилно би било Океан.”

„Аз съм оптимист. Всеки, който е заинтересован от бъдещето, трябва да бъде. В противен случай просто трябва да се застреля.”

„Политиците трябва да четат научна фантастика, а не уестърни и детективски истории.”

„Съдиите на хората могат да покажат милост. Срещу законите на природата обаче никой не може да обжалва.“

„Все някога се случва за последен път.“

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

„Не вярвам в астрологията. Моят знак е стрелец, а стрелците по природа са скептици.“

АРТЪР КЛАРК - английски писател, изобретател и учен футуролог, роден на 16 декември 1917 г. През 1945 г. в статията си „Извънземни ретранслатори“ („Extra-Terrestrial Relays“), публикувана в списание „Wireless World“, предлага идеята си за създаване на система за телекомуникация чрез спътници, разположени на геостационарна орбита, която би позволила да се създаде глобална система за връзка. Идеята му е осъществена чрез комуникационните сателити и през втората половина на ХХ век осигурява предаване на практически всички комуникации, в това число и интернет. Геостационарната орбита се нарича и орбитата на Кларк. Първото му научно-фантастично произведение е разказът „Амбразура“, който излиза през 1946 г. Някои от най-известните му произведения са „Фонтаните на рая“, „Среща с Рама“ и „Градът и звездите“.

Разказът му „The Sentinel" е превърнат във филма „2001: Космическа Одисея“ от Стенли Кубрик. Лентата е една от най-влиятелните филми в жанра и в историята на киното въобще. Романът „2001: Космическа Одисея“ излиза докато Кларк и Кубрик работят по сценария на филма. Носител е на ордена на Британската империя, а през 1962 г. е награден с премията „Калинг“, за постижения в популяризирането на науката. Умира на 19 март 2008 г.