„Предпочитам мръсната кожа пред мръсната душа.”

„Престорената отстъпчивост е винаги по-силна от явната съпротива, а бързото признаване на грешката е вече доказателство за неоспоримата правдивост в останалите действия.”

„Някои майки повече целуват, други повече се карат. Обичта им е една и съща. Повечето майки целуват и се карат едновременно.”

„Никой, който винаги е бил свободен, не може да разбере ужасната и очарователна надежда за свобода на тези, които не са свободни.”

„Не можеш да принудиш себе си да чувстваш нещо, което не чувстваш, но можеш да постъпиш правилно въпреки чувствата си.”

„Този, който се опитва да живее сам, няма да успее като човешко същество. Неговото сърце вехне, ако не може да сподели с друго сърце. Умът му се свива, ако чува само ехото на собствените си мисли и не намира друго вдъхновение.”

„Да намериш наслада в работата, означава да откриеш извора на младостта.”

„Добрият брак е този, който позволява промяна и развитие на индивидуалностите.”

„Всичко е възможно, докато не се окаже невъзможно. Дори невъзможното е невъзможно само засега.”

„Гладът прави всеки човек крадец.”

„Животът без идеализъм е празен. Ние или се надяваме, или умираме от глад.”

„Само любовта може да събуди любов.”

„Когато добрите хора в една страна спрат своята бдителност и борбеност, тогава злите хора надделяват.”

„Когато хората унищожат старите богове, намират нови, които да заемат техните места.”

„Любовта умира едва когато развитието спре.“

„Да ядеш хляб без надежда пак е гладуване до смърт.“

„Хората губят малките радости в преследване на голямото щастие.“

„Истинският тест за цивилизацията е как се отнася към безпомощните си членове.“

„Богатите винаги се страхуват.“

„Истината е винаги вълнуваща. Казвайте я тогава. Светът е глупав без нея.“

„Ако искаш да разбереш днешния ден, трябва да търсиш във вчерашния.“

„Най-голямата награда за един писател е да разбере, че книгата му, писана в съмнения, е докоснала сърцето на читателя по-дълбоко, отколкото е предполагал, че е възможно.“

„Бог, ако има Бог, не би избрал един човек пред друг или един народ пред друг.“

„По-добре хората да бъдат гладни и свободни, отколкото сити и с окови.“

ПЪРЛ БЪК - американска писателка, феминистка и радетелка за човешките права, родена на 26 юни 1892 г. През 1938 г. е отличена с Нобелова награда за литература за "богато и вярно описание на селския живот в Китай и за биографичните й шедьоври". Родителите й са мисионери в Страната на коприната.  Учи в Шанхай, след това завършва психология в Линсбърг, Вирджиния. След дипломирането си през 1914 г. се завръща в Китай и става учителка в мисията. През 1917 г. се омъжва за Джон Бък, с когото се развежда през 1935 г. Има втори брак с издателя си Ричард Уолш и окончателно напуска Китай и заживява в САЩ. Първи литературни опити прави от най-ранна детска възраст. От началото на 20-те години публикува в американски списания статии за живота в Китай. Първият й публикуван роман "Източен вятър, западен вятър" (East Wind: West Wind) през 1930 г. има три издания. Вторият й роман "Благодатна земя" (The Good Earth) й носи "Пулицър" през 1932 г. Темата отново е животът на хората в Китай, а романът се отличава с простотата на стила, както и с това, че е написан в традицията на китайското народно творчество. Това е причината да бъде наречен "притча за човешкия живот".

Умира на 6 март 1973 г.