„Критиката винаги е негативна, когато някой продава много. Това дразни критиците, идентифицират го с елементарна литература. Но не е така. Една книга може да е бестселър и да е добре написана. Ако това го беше направил някой мъж, както е с Гарсия Маркес, Варгас Льоса, то е прието отлично. Ако го прави жена, винаги се поставя под въпрос.“
„Онова, от което се страхувам най-много, е безнаказаността на властта и властта на безнаказаността.“
„Корените на един човек не се крият в пейзажи, държави или нации, те са вътре в него.“
„Въпросът не е защо, а как да изживеем живота си полезно и красиво.“
„Четенето на добър роман или разказ е като да правиш любов на чисти и изгладени чаршафи.“
„Интересуват ме само сходствата в хората, а не техните различия.“
„Вече не се налага да се харесвам на мъжете, а само на животните.“
„Нищо не може да се сравни с това да четеш забранена книга. Днес нищо не е забранено и човек не може да почувства вина, докато чете. За съжаление.“
„Ние дори не осъзнаваме колко сме силни, докато не се изправим пред една трагедия. Човешкият капацитет за оцеляване е неизчерпаем.“
„Единственият начин да накарат нас, жените, да чуем нещо, е да ни го прошепнат на ухото. Ерогенната точка G е в ушите и който я търси по-надолу, губи не само своето, а и нашето време.”
„Когато съпругът и любовникът са едно и също лице, може би не е така забавно, но пък остава повече време за гледане на филми. Обичам да гледам филми.”
„Сексът без емоционална връзка, колкото и акробатичен да е, ми е скучен, трябват ми настроение, хумор, разговор, симпатия, нещо споделено извън чаршафите.”
„Да пишеш е като да правиш любов. Не се безпокойте за оргазма, просто се концентрирайте върху процеса”.
„Този свят винаги ще има нужда от отцепници, дисиденти, авантюристи, аутсайдери и бунтовници, които задават въпроси, огъват правилата и поемат рискове."
„Страстта е по-силна с приближаването на смъртта. Интимността е по-наситена, както и необходимостта от споделяне, защото хората от твоето обкръжение си отиват и обичта просто намалява”.
„Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни."
„Впечатляват ме маргиналите. Хора, които трябва да преодоляват препятствия, хора, които не са защитени от чадъра на тесногръдието си."
„Най-бедните и най-изостаналите общества са винаги тези, които потискат жените си."
„Историите ни може и да са различни, но емоционално всички сме еднакви!“
„Какъв е смисълът от таланта, опита и знанията ти, ако не ги раздаваш? Какъв е смисълът от житейските ти истории, ако не ги разказваш? Какъв е смисълът от богатството, ако не го споделяш? Раздавайте! Няма да бъдете кремирани с нито едно от тези неща!“
„Може би идваме на този свят, за да търсим любовта, за да я намерим и после да я изгубим, и после отново и отново все същото. С всяка нова любов се раждаме повторно и с всяка любов, която приключва, в сърцата ни се отваря рана. Аз съм покрита с горди белези.“
ИСАБЕЛ АЛИЕНДЕ – чилийска писателка, родена на 2 август 1942 г. Пише в жанра магически реализъм. Любопитен факт за нея е, че започва всяка своя нова книга на 8 януари. Много нейни романи са преведени на български, сред които „Къщата на духовете”, „Безкрайният план”, „Гората на пигмеите” и др.
