„Детството ми беше спокойно. Никакви обиди и травми. До мен беше моето голямо и любящо семейство, което ме научи, че има значение да се трудиш упорито, и ми показа смисъла на образованието.“

„Никога не съм вземал уроци по пеене. Научих достатъчно от тромпета в детството ми и имах талант за пеене. Винаги съм смятал, че е по-добре да си малко дилетант, за да запазиш своята индивидуалност.“

„Не трябва да казваме на младите хора какво трябва да направят… Мисля, че всеки е длъжен да изживее собствения си живот.“

„В лириката си се опитвам да се докосна до теми, които ще накарат слушателят да прибегне до своето въображение и сподели житейските си уроци.“

„Не чакай някой да ти каже какво да правиш. Ти можеш да направиш всичко, за което си мислиш, така че ставай и крещи, хвани своя бизнес.“

„Ако приятелите ти останат с теб, то ти си щастливец, защото с мнозина това никога не се случва.“

„Дайте ми да избирам между властта и болката и ще избера болката.“

„За песните в саундтрака трябва да се плащат със ксерокопирани пари.“

„Аз съм от италианско семейство, така че нашата къща винаги имаше много опера. Що се отнася до пеене - при всякакви обстоятелства, а не само професионално - пеех като в опера. И това е повече или по-малко в стила, в който пея сега.“

„Честно, не чувствам превъзходство над хората. Не считам себе си за легенда. Аз съм просто човек, който прави две неща наистина добре.“

„Аз съм мислител. Трудно е да се пише за едни и същи неща постоянно, но трябва. Не се сравнявам със Стивън Кинг, но … Имам творческо начало, а когато работя над албум, това е единственото, което ме занимава. След толкова години знам как да го направя.“

РОНИ ДЖЕЙМС ДИО - американски рок певец, поет и композитор на рок, хард рок и хеви метъл музика, роден на 10 юли 1942 г. Той е сред най-великите и влиятелни вокали в историята на рока. Впечатляваща е работата му с китариста Ричи Блекмор. Оставя незабравими хитове с „Рейнбоу“, „Блек Сабат“, „Дио“. Умира на 16 май 2010 г.

В Каварна се намира единственият в света паметник на Дио. Той е поставен в края на октомври 2010 г. 

 

„Алчността ме впечатлява. Не мога да разбера само взаимовръзката - страната ли е бедна, защото хората са алчни; или хората са алчни, защото страната е бедна.”

Людмил Станев, български писател, роден на 11 август преди 67 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След втория сезон на „Агенцията“ (ревю)

 

Динамичният екшън се гледа с внимание, напрежението непрекъснато се покачва, а логично финалът на сезона остава отворен… 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера