„Разплаках публиката още 6-годишен в ролята на Квазимодо.“

„Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости.“

„Не ми е много приятно други да се занимават с личните ми работи.“

„Кажете, че съм от Левски, и хората ще разберат, че съм левскар.“

„Родил съм се и съм живял долу горе добре, защото бях на родителска издръжка.“

„Баща ми имаше една мечта – да стана доктор, да бъда с бяла престилка.“

„Следвах медицина, но разбрах, че това не ми е мястото, и се отказах.“

„На сцената не мога да се смея гласно.“

„Мен не ме числят към никакви школи.“

„При мен и смехът, и сълзата идват по органичен път.“

„Играя за хората.“

„Ролята на театъра е да пречиства, да облагородява, да внушава и възпитава чувството за прекрасното, за истинската нравственост у хората. Наистина трудно е да бъдеш в живота, както на сцената. Но уважаваш ли публиката, не трябва да я разочароваш.“

„Живея не за себе си, а за хората… карам ги да бъдат оптимисти, да вярват в доброто, в хубавото, съвършеното.“

„Приятелство, любов и здраве не се постигат с пари.“

„Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното създава популярност, то е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Телевизията пък дава възможност да играеш това, което не си могъл в театъра”.

ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ – български актьор, роден на 16 юни1925 г. През 1956 г. започва работа в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца” (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва. За живота и творчеството му са написани четири книги - „Тъжният клоун Георги Парцалев“ от Илия Ангелов, „Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот“ от Севелина Гьорова, „На лицето усмивка, на сърцето тъга“ от Иван Келиванов и „Малки спомени за големия Парцалев“ от Звезделин Минков

Парцалев умира на 31 октомври 1989 г.