„Изкуството е мистерия.“
„Думите понякога се нуждаят от музика, но музиката не се нуждае от нищо.“
„Радостта е необходима за творчеството.“
„Когато остарееш, започваш да отдаваш по-малко значение на творчеството и повече на живота.“
„Голямо изкуство е да умееш да бъдеш стар. Още по-голямо изкуство е да умееш да бъдеш млад. Да успееш да разбереш как младостта и зрелостта трябва да се отнасят със старостта.“
„Изпълнители като Бах и Бетовен издигат църкви и храмове на височините. Исках само да построя жилища за мъже, в които може да се чувстват щастливи и у дома.“
„Нямам най-малко съмнение, че училището е развило у мен само злото и е оставило доброто недокоснато.“
„У Бах, Бетовен и Вагнер се възхищаваме основно на дълбочината и енергията на човешкия ум, а при Моцарт - на божествения инстинкт.“
ЕДВАРД ГРИГ - норвежки композитор, пианист и диригент, роден на 15 юни 1843 г. Наричан е "гласът на Норвегия". Композира голям брой романси, песни и клавирни пиеси, елегични мелодии („Сърдечни рани“ и „Последна пролет“) и камерни творби (соната за пиано, соната за виолончело и пиано, три сонати за цигулка и пиано, струнен квартет). Към големите музикални форми обаче не проявява интерес. По-мащабните му произведения са Концерт за пиано в Ла минор (1868), „Норвежки танци“ за симфоничен оркестър (1881), сюитата „Из времето на Холберг“ за струнен оркестър, както и с двете сюити по пиесата на Хенрик Ибсен „Пер Гинт“ (1888 и 1891 г.), написани по молба на самия драматург. Умира на 4 септември 1907 г.
