„Една от чертите на характера ми е да се отнасям към живота с лекота, това не ме наранява, а се плъзгам леко по повърхността.“

„Композиторът, както и поетът, скулпторът, живописецът, е призван да служи на човека и народа. Той е длъжен да украси човешкия живот и да го защити. Той преди всичко трябва да бъде гражданин в своето изкуство, да възпява човешкия живот и да води човека към светло бъдеще.“

„Въздухът в чужбина не поражда у мен вдъхновение, защото съм руснак и няма нищо по-вредно за човека от това да живее в духовно изгнание, което не съответства на неговата раса.“

„Приемният изпит мина доста ефектно. Преди мен изпитваха мъж с брада, който носеше само романс без акомпанимент. Аз влязох превит от тежестта на две папки, в които имаше четири опери, две сонати, симфония и множество пиеси за пиано. „Това ми харесва!“ – каза Римски-Корсаков, който изпитваше."

„Шахматните закони съществуват, за да бъдат нарушавани.“

„Шахматът е борба главно на грешките.“

„Шахматът за мен е особен свят на борба на планове и страсти.“

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

„Както подобава на „класиците“, той опитва своите сили във всевъзможни форми: опера, балет, симфония, пиано, романси – повлиян е от всички тях. Отличен и оригинален пианист, той дълбоко е чувствал „душата“ на пианото и едва ли не му е поверил най-интимните си вдъхновения.“ – Леонид Сабанеев, „Сергей Прокофиев“ (посмъртно)

„Особено зле е в областта на симфоничното и оперното творчество. Става дума за композитори, които се придържат към формалистичното, антинародно направление. Това направление най-пълно изражение намира в произведения на такива композитори като Д. Шостакович, С. Прокофиев, А. Хачатурян, В. Шебалин, Г. Попов, Н. Маяковский и др., в творчеството, на които особено нагледно са представени формалистичните извращения.“ – из Постановление на ЦК ВКП (б)

„Прокофиев е Моцарт на ХХ век... Скоро на земята няма да се появят композитори с дарбите на Сергей Сергеевич“ – Валерий Гергиев, руски композитор

СЕРГЕЙ ПРОКОФИЕВ – руски пианист и композитор, роден на 23 април 1891 г. Смятан е за един от най-великите композитори на ХХ в. Автор е на над 130 произведения, между които осем опери, седем симфонии, оратории и кантати, концерти за солов инструмент и оркестър, камерни ансамбли, много произведения за пиано, песни и романси, сценична и филмова музика. Творбите му се отличават с дълбокото си съдържание, неизчерпаема фантазия, ярко своеобразие, високо професионално майсторство и оптимизъм. Между най-известните му произведения са балетите „Ромео и Жулиета“ (1936), „Пепеляшка“ (1945), „Каменното цвете“ (1950), оперите – „Годеж в манастира“ (1940), „Повест за истинския човек“ (1950), „Война и мир“ (1953), „Семьон Котко“ (1939), кантатата „Александър Невски“ (1939), ораторията „На стража на мира“ (1950), Петата симфония (1944), Седмата симфония (1952), за която композиторът е бил удостоен посмъртно с Ленинска награда. 

Умира на 5 март 1953 г. в Москва. Тъй като кончината му съвпада с тази на диктатора Сталин, неговите колеги изпитват огромни трудности да го погребат, а погребението е претупано.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В любовта човек трябва да постъпва простичко – да избира хора, достойни за своите обещания, и да се разделя с тези, които не ги изпълняват.”

Изабел Аджани, френска актриса, родена на 27 юни преди 67 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.