„Смисълът на живота е едно безкрайно завоевание на неизвестното, вечното усилие да се научи повече.“

„Честност, порядъчност – това е половината щастие.“

„Деятелността е награда само по себе си.“

„Най-добродетелната жена е тази, която природата я дарила със страст и хладен разсъдък.“ 

„Единственото щастие в живота е постоянният стремеж да се върви напред.“

„Гневът винаги е лош съветник.“

„Залогът за семейно щастие е доброта, откровеност, отзивчивост.“

„Писателят е едновременно изследовател и експериментатор.“

„Ако накарате истината да замълчи и я погребете дълбоко под земята, тя ще поникне, набрала такава експлозивна сила, че ще помете всичко по пътя си.“

„В твореца има двама души — поет и занаятчия. Един се ражда поет, а друг става занаятчия.“

„Истината е в настъпление и нищо няма да я спре.“

„Не може да твърдите, че сте видели нещо, преди да сте го фотографирали.“

„Художникът е нищо без талант, а талантът е нищо без труд.“

„Цивилизацията няма да достигне съвършенство, докато последният камък от последната църква не падне върху последния свещеник.“

„Човек е създал Бог, за да може Бог да го спаси.“

„Можете да потиснете истината и да я заровите в земята, но тя отново ще израсне“.

„За мен съдбата на животните е неразривно свързана с тази на хората.“

„Не се тревожа за красота и перфекционизма. Не ме интересуват великите векове. Това, за което ме е грижа, е животът, борбата.“

„Мисълта е дело. От всички дела тя облагородява света най-много.“

„Не аз съм силен. Силен е разумът, силна е истината“.

„Насилието никога не носи успех, не можеш да промениш света за един ден. Този, който обещава да промени всичко изведнъж, е глупак или лъжец“.

„Не е необходимо човек да е смирен, за да заслужи помощ, достатъчно е да страда“.

„Човек кове стила си на ужасната наковалня на крайните срокове“.

„Духни свещта – няма нужда да виждам как изглеждат мислите ми“.

„Нищо не дава повече кураж на младите хора от любовта“.

„И затова разбирателството между мъжа и жената ще се постигне само когато те се опознаят, когато видят общите си интереси, изучат живота от едни и същи източници и тръгнат заедно, за да го изживеят както трябва разумно и здравословно.“

„Ако човек обича някого, най-доброто което може да направи, е да го покаже...“

ЕМИЛ ЗОЛА – френски писател, роден на 2 април 1840 г. Основател е на литературното течение натурализъм - използва детайлен реализъм, за да зададе идеята, че социалните условия, наследствеността и средата са сили, от които не може да се избяга при формирането на човешкия характер. Автор е на знаменитите романи „Терез Ракен“ (1867), „Нана“ (1880), „Жерминал“ (1885) и други. Повлиян е от поетите романтици - Алфонс дьо Ламартин, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе. Умира на 29 септември 1902 г. в Париж от задушаване с недоизгорели въглища. Погребан е на 5 октомври в Монмартр с войнски почести. 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 195 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.