„Не знам как е в България, но мисля, че по света в момента има достатъчно публика за класически концерти.“

„Но не трябва да забравяме, че София не е България. Това, което става в останала част от страната, няма нищо общо със столицата, което е признак за недостатъчно развита държава.“ 

„Бил съм втора цигулка – и на сцената, и в живота.“

„Емоцията на сцената е като леко земетресение.“

„Когато човек види смъртта отблизо, тогава много неща се променят в човек.”

„Не мога да бъда изключително позитивен. Въпросът е да не се приема, че всеки може да прави каквото си иска. Добрият пример трябва да се дава най-вече от властимащите и от онези, които са постигнали нещо. Това още не се случва в България. Хората с власт и пари трябва да знаят, че носят отговорността за добрия пример. Малкият човек трябва да бъде чут.“

„Но този, на когото се дава доверие, трябва да го оправдае. Политиката е въпрос на чест и професионализъм.“

Надявам се, хората днес разбират, че една нация не е само Стоичков и кисело мляко или само джебчии и трафик на хора. Всички сме различни и общият знаменател е грешка. Но ако негативите са повече от позитивите, няма за какво да се сърдим за чуждите оценки.“

„Патриотизмът, който ние, българите, притежаваме, те го нямат. Питам ги разпалено как може Холандия да ни каже „да” за ЕС, а сега да не ни дава да работим, а те отвръщат: Да, как може?! И моят спор пропада.“

„Ще ни трябват поне още 20 години, за да освободим мисленето си.“

„Самозапалването е по-страшно от самоубийство. Показва агонията на обществото и единствената причина да се случва е, че ние твърде дълго време мълчахме. Драсването на клечката е резултат от натрупването - когато дълго мълчиш и трупаш гняв, финалът е страшен.“

„В Холандия например гражданите във всеки един момент са наясно какво се случва – всички харчове на депутатите са качени в интернет и можеш да ги проследиш. И по-интересното е, че тази практика е предложена от политици.“

„Една от най-трудните професии в света е учителската. Трябва да внимаваш и добре да преценяваш докъде може и докъде не с децата.“

„Социалният елемент е изключително важен при развитието на индивида. Без него фактически останалите добродетели не могат да се развият.“ 

„България обаче остава за мен най-милото и свидно място, където свиря. Аз много обичам България и въпреки всички негативи в обществения живот на страната не искам да се разделям с това да съм част от нея и нейният музикален живот.“

„Шоуто на сцената, което не е подкрепено от качество, не казва нищо.“

„Моцарт никога не омръзва. До истината за него може да се стигне, като се преодолеят наслагванията от онези интерпретации във времето, които всъщност са го покрили с патина… Хубаво е да се вгледаме в писмата на Моцарт, в неговите обяснения, за да разберем, че геният не е педант.“

ВЕСЕЛЕН ПАНТЕЛЕЕВ - ЕШКЕНАЗИ – български цигулар, роден на 3 март 1970 г. Голямо влияние върху него оказва проф. Ифра Нийман от лондонския „Гилдхол Скул“, където завършва двегодишен майсторски клас и през 1992 г. получава диплома за соло изпълнител.Лауреат е на международните конкурси в Пекин, „Виенявски“ (Полша) и „Карл Флеш“ (Лондон). Бил е солист на Английския кралски филхармоничен оркестър и Лондонската филхармония, оркестрите на Монте Карло и Мексико Сити. От 1995 г. Ешкенази свири в дуо с пианиста Людмил Ангелов. През 1999 г., само на 29 години, е концертмайстор на световноизвестния Кралски Концертгебау оркестър в Амстердам, в който са дирижирали Едвард Григ, Густав Малер и Вилем Менгелберг. Свири е на една сцена с изпълнители като Алексис Вайсенберг, Пласидо Доминго, Минчо Минчев, Монсерат Кабайе, сър Колин Дейвис, Карло-Мария Джулини, Бернард Хайтинк, Емил Чакъров, Рикардо Шайи, Юри Башмет, Мстислав Ростропович. От лятото на 2000 г. свири на цигулката „Гуарнери дел Джезу“, произведена през 1738 г. и предоставена му от фондация към Дойче Банк, Амстердам. Цигулката е със запазен оригинален корпус, притежание на анонимен дарител.

През 2010 г. е обявен в България за „Музикант на годината“.