„Животът ме дари с много страдания. Тези, които не са изпитвали нищо, не могат да пеят.“
„Тенорът трябва да страда. Тогава ще го обичат повече.“
„Какво е необходимо за един певец? Широк гръден кош, широко гърло, 90% памет, 10% ум, много упорита работа и нещо в сърцето.“
Някаква германка помолила Карузо да напише на нейна плоча, която била изпълнена вече с надписи: „Първият артист на Италия“, "Първият мандолинист на Италия“ и т.н. Карузо, който никога не бил чувал за тези хора, написал: „Енрико Карузо, втори тенор.“
Известният ирландски тенор Джон Маккормак се среща с Карузо и казва: „Приветствам най-големия тенор в света“ – „Здравей, Джони – казал Карузо и добавил: „Нима вече пееш баритон?“
„Динята е отлична храна: едновременно ядеш, пиеш и се измиваш.“
ЕНРИКО КАРУЗО – италиански оперен певец, роден на 27 февруари 1873 г. Той е сред най-уважаваните тенори в света. Има тежко детство, родителите му не са свързани с операта. Става известен в края на ХІХ век. Прави впечатление с необикновения му и оригинален глас — мощен, с широк диапазон, отлична техника и нюанси на баритон. Той е един от най-записваните певци за времето си. Повечето от неговите записи се пазят в „Музея на Карузо“ в Ню Йорк.
Умира от плеврит на 2 август 1921 г. в родния си Неапол.
