„Животът е това, което направиш, това е твоята кръстословица.“
„По-добре да бъда мразен заради това, което съм, отколкото да бъда обичан заради това, което не съм.“
„По-добре да изгориш, отколкото да избледнееш.“
„Започнах наистина да се гордея от факта, че съм гей, въпреки че не бях.“
„Никога не съм жадувал нито за слава, нито за нещо подобно. Просто така се случи...“
„Ако отида в затвора, поне няма да се налага да подписвам автографи.“
„Желанието да бъдеш някой друг е загуба на самия себе си.“
„По-добре да бъдеш мрачен мечтател, отколкото безмозъчен купонджия.“
„Всички наркотици са загуба на време. Те разрушават паметта, самоуважението, всичко, което е свързано със самолюбието...“
„Всеки от нас е сам и всички ние заедно също сме сами.“
„Аз използвам късове и частици от други личности, за да сформирам своята собствена.“
„Аз не мога да говоря. Аз мога само да чувствам.“
„Напълни работата си с живот, а не живота с работа."
„Всичко може да се преживее, ако избереш правилната песен.“
„Някои хора вярват, че придобивайки признание и заработвайки пари, могат да си купят щастие... Това не е така.“
„Обичам всичко, което е тъжно…“
„Мразя се и искам да умра.“
КЪРТ КОБЕЙН – американски музикант и поет, роден на 20 февруари 1967 г. Лидер е на гръндж група „Нирвана“. През 90-те години на ХХ век се превръща в една от най-големите знаменитости в музиката, въпреки че той самият не е искал това, нито пък се е чувствал комфортно да е такъв. Повлиян е от музиката на големите рок групи от 70-те и пост-пънка от 80-те, той се отдава на едно ново течение, което по-късно ще се превърне в основна музикална вълна на 90-те години. Обявен от много медии и списания за изпълнител на последното десетилетие на ХХ век, Кърт с „Нирвана“ издигат грънджа на световната сцена и превръщат този стил в символ на младото поколение, от този период. Умира на 5 април 1994 г. За повечето фенове смъртта му е краят на гръндж-ерата, макар делото на „Нирвана“ да е продължено от "Foo Fighters".
Кобейн избягва баналното клише, създадено от звездите на рока. Любимите му писатели са Толстой, Селинджър, Лора Уайлдър и Лауренс ван дер Пост. Романът на Патрик Зюскинд „Парфюмът“ вдъхновява Кобейн за „Scentless Apprentice“.
