„Аз обичам Америка, но тя не ме харесва.“

„Повечето хора се обиждат, ако се съмняваме в чувството им за хумор.“

„Предполагам, че търсим един по-съзнателен живот.“

„Не колко печелиш, а как харчиш спечеленото определя социалната класа.“

„Няма нищо повече в една революция от чакане.“

„Невъзможно е да обезкуражиш истинските писатели – на тях не им пука какво казваш, те винаги ще пишат.“

„Зимата не е сезон, а окупация.“

„Има две обиди, които човек не може да понесе: твърдението, че няма чувство за хумор, и наглото твърдение, че никога не е преживявал тежки времена.“

„Гади ни се от прекалено много бисквити, но повече ни се гади, когато няма никакви бисквити.“

„Живеем в свят на хранителни стоки и проповеди.“

„Всеки човек е цар, стига да има кого да гледа отгоре.“

„Когато фашизмът дойде в Америка, ще бъде увит в националния флаг и ще носи кръст в ръка.“

„Рекламата е ценен икономически фактор, защото е най-евтиният начин за продаване на стоки, особено ако стоките не стават за нищо.“

„Чувствах се разумен и неспокоен, което е ужасно, като се има предвид, че ще ходя на кино.“

„За да се научиш да пишеш книги, първо трябва да се научиш да пишеш.“

„Нищо не е по-неудобно от сърдечните поздрави между стари приятели, които никога не са били приятели.“

„Ако пътуването беше толкова вдъхновяващо за бизнеса, най-мъдрите хора щяха да са моряците на случайни кораби.“     

СИНКЛЕР ЛУИС – американски писател и драматург, роден на 7 февруари 1885 г. На български са превеждани книгите му „Главната улица“, „Бабит“, „Кралска кръв“ и др. Критикува остро крайния материализъм на сънародниците си. Той е първият американски писател, удостоен с Нобелова награда за литература.

Умира на 10 януари 1951 г.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Мамо, не остарявай, моля те, и никога не вярвай през деня на огледалото.“

Христо Фотев, български поет, роден на 25 март преди 91 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...