„Проблемите на този свят наистина се решават по два начина: като се потушават или като се удвояват.“
„Състраданието е непостоянна емоция. Тя трябва или да се задейства, или избледнява.“
„СПИН заставя хора да мислят за секса като за потенциално самоубийство. Или убийство.“
„Срещу войната. Кой не е? Но как може да бъдат спряни тези, които са решили да устроят геноцид, без да се води война?“
„Реалността е започнала да прилича все повече и повече на това, което показва фотоапаратът.“
„Писателят, мисля, е човек, който обръща внимание на света.“
„Не очаквам моите сънища да интерпретират живота ми, а по-скоро моят живот да интерпретира сънищата ми.“
„Не всички форми на насилие са еднакво осъдителни; не всички войни са еднакво несправедливи.“
„На мястото на херменевтиката ние се нуждаем от еротиката на изкуството."
„Лъжата е елементарно средство за самозащита.“
„Книгите са смешни, малки преносими късчета мисъл.“
„Казват ни, че трябва да изберем – между старото и новото. В действителност ние трябва да изберем и двете. Какво е животът, ако не поредица преговори между старото и новото?“
„Истината е винаги нещо, което е казано, а не, което е известно. Ако го нямаше казаното и написаното, нямаше да съществува истина за абсолютно нищо. Щеше да има само онова, което е.“
„Интерпретацията е отмъщението на интелекта срещу изкуството.“
„Здравият разум е удобна лъжа.“
„Живеем в епоха, която съзнателно преследва здравето, но само вярва в съществуването на болестите.“
„Днешното изкуство е нов вид инструмент, инструмент за модифициране на съзнанието и организиране на нови способи на чувствителност.“
„Всеки критик има право, разбира се, на погрешни преценки. Но някои грешки в преценките издават крайния провал на цялата чувствителност.“
„Всичко в историята или природата, което може да се опише като непрекъснато променящо се, може да се разглежда като водещо до катастрофа.“
„Да фотографирате означава да удостоите със значение.“
„Когато няма цензура, писателят губи важността си.“
„В живота си не искам да се ограничавам до работата си. В работата си не искам да се ограничавам до живота си. Работата ми е твърде аскетична. Животът ми е жестока шега.“
„Литературата е диалог, отзивчивост.“
„Литературата е свобода.“
„Като писател трупаш най-вече несигурност и безпокойство.“
„Отдай на всеки миг еднакво значение.“
„Не съм била навсякъде, но това е в списъка ми.“
---
„Една от задачите на литературата е да формулира въпроси и контра твърдения на общоприетото статукво. Дори когато изкуството не е опозиционно, то гравитира около противоречието. Литературата е диалог, отзивчивост. Тя може да бъде описана като история на човешките реакции, на това кое оцелява и което умира докато културите взаимодействат една с друга.
Писателите могат да направят нещо за да противодействат на тези клишета за нашата обособеност и нашите различия – защото писателите са създатели, не просто хора, които предават митове. Литературата не съдържа само митове, но и контра митове, също както животът дава опит, но и опит за неща, които променят това, което си мислил, чувствал или вярвал преди.
Писател, мисля, е човек, който внимава и следи какво се случва по света. Това означава да се опитваш да разбереш, да приемеш, да осъществиш връзка със злото, което човешките същества са способни да извършват, като в същото време останеш непокварен. Литературата може да ни каже какъв е живота. Литературата може да ни даде пример и дълбоко познание, вклинено в езика и наратива. Литературата може да тренира, да упражнява нашата способност да скърбим за тези, които не са нас и не са като нас.
Кои бихме били, ако не можем да съчувстваме? Кои бихме били, ако не можем да забравим за себе си поне за известно време? Кои бихме били, ако не можем да се учим? Да прощаваме? Да бъдем нещо различно?
Да имаш достъп до литературата, световната литература, е изход от затвора на универсалната суета, еснафщина, ограниченост, безразсъдност, зла съдба и лош късмет. Литературата е паспорт, с който влизаш в нещо по-голямо, а това е зоната на свободата. Литературата е свобода. Особено във време, в което ценностите и духовността са толкова силно оспорени, литературата е свобода”.
Откъс от есето й „At the Same Time: Essays and Speeches“
СЮЗЪН ЗОНТАГ - американска писателка, режисьор, литературен и театрален критик, родена на 16 януари 1933 г. Учи в Чикагския университет, в Харвард, Оксфорд и Сорбоната. Била е много близка със световноизвестната фотографка Ани Лейбовиц. На български са публикувани книгите й „Да гледаш болката на другите“, „СПИН и неговите метафори“, „За фотографията“. Умира на 21 декември 2004 г.
