Българийо любезна,
как хубава си ти!
Където да излезна —
зад мен стражар слухти…
1937
---
Народни водачи, а гледаш: край тях
кордони джандари се вият и лазят, —
дали от народна любов ги е страх,
дали пък народа от себе си пазят?
1938
---
Свързали се чума със вампир,
сътворили щастие и мир;
като минали години — ето:
депутат им станало детето.
1938
---
Ех, сладко нещо е, безпорно, свободата:
живей човек и й се радва — славно!
Но в друго нещо тука е бедата —
да: гладна свобода е робство най-безправно!
1946
---
Измина век, а векове ще минат
и твойте песни все ще се четат.
Но пак добре, че овреме почина,
та се изплъзна от Народен съд…
1950
---
Какъв се народ извъди!
Синът баща си да съди,
че си протака живота,
та си не дава имота.
1951
---
Женското сърце е разтегливо,
майчиното — непроменливо.
1951
---
Така е нареден света,
че всяко зло е за добро:
загубиш ли си съвестта —
намираш злато и сребро.
1951
ЗМЕЙ ГОРЯНИН (Светозар Акендиев Димитров) – български писател, роден на 11 януари 1905 г. Автор е на над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел“ и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“. Заедно с Елин Пелин взимат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. След преврата на 9. ІХ. 1944 г. е осъден на година затвор от т. нар. Народен съд, а книгите му са забранени. В последните си години заживява като отшелник в манастира Седемте престола. Умира на 25 август 1958 г. при неизяснени обстоятелства. Имал е силен интерес към езотериката.
