„Маркс, Дарвин и Фройд са най-скучните личности в Западния свят. Опростяването на техните идеи ни вкараха в психологически усмирителни ризи, от които можем да се измъкнем само чрез анархия и насилие.“

„Може би това е звярът … Може би… сме самите ние.“

„Винаги всичко се оказва не такова, каквото очакваме.“

„Не е важно да си силен, а честен.“

„Те крачеха един до друг – два свята на чувства и идеи, неспособни да си комуникират.“

„Хората са изненадани, когато разберат колко малко знаят един за друг.“

„Мислите са ценно нещо, от тях има голяма полза.“

„Най-великите идеи са най-простите.“

„По природа съм оптимист, но по интелектуални убеждения – песимист.“

„Жените са глупави да претендират, че са равни на мъжете. Те ги превъзхождат и винаги са ги превъзхождали.“

„Проблемът е, че ако си лидер, трябва да мислиш, да си мъдър.“

„Никое човешко начинание не е изцяло добро.“

„Изкуство, което не комуникира с публиката, е безполезно.“

„Чак на 37 години осъзнах, че трябва да пиша собствените си книги, а не нечии други.“

„Войната прави живота по-евтин.“

„Езикът облича опита като сако по мярка.“

„Дисхармонията е в нашата природа. Не можем да живеем заедно без да се нараняваме един друг.“

„Шокирам съм колко лесно неинформираните хора стигат до окончателно мнение без да имат дори основа, на базата на която да дадат оценка.

„Кое е по-добре – да има закон и правила или да ловуваме и убиваме?“

„Харесва ми, че някои хора четат книгите ми по два пъти, защото аз пиша романи за неща, които ме вълнуват и искам идеите ми да бъдат взимани на сериозно. А щом са четени по два пъти, значи ги приемат сериозно.“

„Интересна гледна точка е да се мисли, че звярът е нещо, което може да се улови и убие…“

„Изкуството е комуникация, но само отчасти. Останалото е откриване.“

„Детството е зараза – болест, от която се лекуваш като растеш”.

„Вчерашните дни вървят с мен. Те поддържат темпото, те са сивите лица, които поглеждат зад раменете ми”.

„Сънят идва, когато всичко нерешено отлети като кошче за смет, отнесено от вятъра”.

„Писателят може би знае какво има предвид, докато пише книга, но трябва да забрави какво е имал предвид в мига, в който я напише.”

„Човек е осквернен от собствените си дела, не от тези на другите.” 

„Романистите не пишат, както пеят птиците, като нещо естествено. Част от тяхната работа са навика и определен тип дърводелство.”

„Пътешествието на живота е като човек, който кара велосипед. Знаем, че той е взел велосипед и е започнал да се движи. Знаем, че в един момент ще спре и ще слезе. Знаем, че ако спре да се движи и не слезе, ще падне.”

„Въпросът е следният – страхът не може да те нарани повече от мечтата.”

УИЛЯМ ГОЛДИНГ – английски поет и писател, роден на 19 септември 1911 г. Романът му „Повелителят на мухите” (1954) се счита за една от най-добрите книги на ХХ век. През 1983 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Умира на 19 юни 1993 г.

 Следвайте ни и във Viber:

https://invite.viber.com/?g2=AQBYJyeUwZeSvlN8kuIgkPXtBGBcKnlmZ8TmLntransVCGpnwd8B5as5xsTHE95l 

„Висшето образование не е показател за ума, скъпите подаръци не са признак за любов, обещанията и думите не винаги са истински. Вашият опит, внимание и поведение към хората – това е наистина ценно.“

Орландо Блум, английски актьор, роден на 13 януари преди 48 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…