„Никога не спечелих „Оскар“… и „Оскар"-ите никога не спечелиха Ирене Папас.“

„Никога не съм искала да играя сензационни роли или такива на жени мечти. Исках да играя себе си – независимия борец.“

„Влюбването е като смъртта… и двете са просто факт.“

„Ние сме просто американска колония. Внасяме дъвки и автомобили, книги и музикални плочи, както и култура. Не е чудно, че американците не направиха нищо срещу хунтата в Гърция.“

„Обградени сме от консуматорски стоки. В градовете сме жертва на маркетинга. След като беше изобретена пералната машина, всеки трябва да има такава. Иначе каква е ползата от прогреса? Да прави пари?“

„Като актриса просто следвам инструкциите на режисьора. Ако искам да играя, както аз си искам, трябва аз да съм режисьор. Но аз не съм, затова слушам режисьора. Как иначе?“ 

„Понякога пиша стихове, даже публикувах в „Saturday Review“. Но обикновено ги пиша за себе си – за мен те са като сълзи.“

„Обожавам да ходя в Мароко, защото там са толкова цивилизовани по отношение на храненето. Просто измиват ръцете си и ги използват да се хранят. Имат големи съдове, имат пай с месо, бадеми и захар… прекрасно.“

ИРЕНЕ ПАПАС (Ирини Папа) - гръцка актриса, родена на 3 септември 1926 г. в Хилиомоди, близо до Коринт. Кариерата й продължава от 1948 до 2003 г. Участвала е в 85 филма. Звездната й роля е в „Зорба гъркът“ (1964). Филмът получава 7 номинации за „Оскар“ и взема три награди, но Папас дори не е номинирана за изключителната си роля. 

За киното я открива Елиа Казан през 1948 г. Играе Хубавата Елена в „Троянските жени“ (1969), където си партнира с Катрин Хепбърн. След смъртта на Марлон Брандо Ирене Папас призна, че той е бил голямата й любов – двамата са имали дълга връзка. Запознали се в Рим, когато той бил на 30 г., а тя на 24 г. 

През 1978 г. изпълнява заедно с гръцки композитор Вангелис народни песни и издават плоча. През 1986 г. записват 7 византийски литургически химна. Има и самостоятелни албуми като певица.

Папас е била член на Гръцката комунистическа партия, но и близка приятелка с някогашния премиер Андреас Папандреу и третата му жена Димитра Лиани. 

Умира на 14 септември 2022 г.

 

 

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 144 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За „Денят на истината“, посланията му и оценките за него (ревю)

 

Да не изпаднем в познатата ситуация на наши колеги, които през 1967 г. скъсаха от критики Чаплин за „Графинята от Хонконг“, без да знаят, че ругаят последния му филм...

Да извайваш музика

 

Разнопосочни размисли, извикани от концерта на диригента на Берлинската филхармония Кирил Петренко със Софийската филхармония (зала „България“, 4.VI.2026 г.)

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.