„Никога не спечелих „Оскар“… и „Оскар"-ите никога не спечелиха Ирене Папас.“

„Никога не съм искала да играя сензационни роли или такива на жени мечти. Исках да играя себе си – независимия борец.“

„Влюбването е като смъртта… и двете са просто факт.“

„Ние сме просто американска колония. Внасяме дъвки и автомобили, книги и музикални плочи, както и култура. Не е чудно, че американците не направиха нищо срещу хунтата в Гърция.“

„Обградени сме от консуматорски стоки. В градовете сме жертва на маркетинга. След като беше изобретена пералната машина, всеки трябва да има такава. Иначе каква е ползата от прогреса? Да прави пари?“

„Като актриса просто следвам инструкциите на режисьора. Ако искам да играя, както аз си искам, трябва аз да съм режисьор. Но аз не съм, затова слушам режисьора. Как иначе?“ 

„Понякога пиша стихове, даже публикувах в „Saturday Review“. Но обикновено ги пиша за себе си – за мен те са като сълзи.“

„Обожавам да ходя в Мароко, защото там са толкова цивилизовани по отношение на храненето. Просто измиват ръцете си и ги използват да се хранят. Имат големи съдове, имат пай с месо, бадеми и захар… прекрасно.“

ИРЕНЕ ПАПАС (Ирини Папа) - гръцка актриса, родена на 3 септември 1926 г. в Хилиомоди, близо до Коринт. Кариерата й продължава от 1948 до 2003 г. Участвала е в 85 филма. Звездната й роля е в „Зорба гъркът“ (1964). Филмът получава 7 номинации за „Оскар“ и взема три награди, но Папас дори не е номинирана за изключителната си роля. 

За киното я открива Елиа Казан през 1948 г. Играе Хубавата Елена в „Троянските жени“ (1969), където си партнира с Катрин Хепбърн. След смъртта на Марлон Брандо Ирене Папас призна, че той е бил голямата й любов – двамата са имали дълга връзка. Запознали се в Рим, когато той бил на 30 г., а тя на 24 г. 

През 1978 г. изпълнява заедно с гръцки композитор Вангелис народни песни и издават плоча. През 1986 г. записват 7 византийски литургически химна. Има и самостоятелни албуми като певица.

Папас е била член на Гръцката комунистическа партия, но и близка приятелка с някогашния премиер Андреас Папандреу и третата му жена Димитра Лиани. 

Умира на 14 септември 2022 г.

 

 

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…