"Никога не ми е минавало през ума да ставам актриса."

"Родителите ми бяха категорично против да бъда актриса, защото битува мнението, че децата на големите творци не бива да тръгват по пътя на родителите си, тъй като при тях природата си почива."

"Никога не съм била в партия, баща ми казваше, че моята партия е театърът."

"Изневерявала съм, е, не кой знае колко много, но бях голяма флиртаджийка, обичах да ме ухажват!"

"Поведението е въпрос на интелигентност."

„Аристократизмът не е в парите. Той е в доброто възпитание. Толстой в „Ана Каренина" пише: „Аристократът винаги ще бъде любезен и с последния човек." Разбирате ли, няма да си вири носа - другото е парвенющина."

"Театър има навсякъде. А Шекспир е казал най-умната фраза: „Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Сменят се декорите, пиесите, идват нови, но винаги е театър. Театърът е живот, животът е театър. И любов - към живота и към театъра. Това е човекът.“ 

„Бракът не е само любов, не е само леглото. Бракът е и едно приятелство.“ 

"Никога не съм имала високо самочувствие."

"Най-благодарна съм, когато непознати ме поздравяват на улицата." 

"Жена, която е родила дъщеря, е с Богу говорила, защото дъщерите са особено грижовни." 

"Човек трябва да живее, докато е полезен и на другите, и на себе си."

"Има любими роли, има и такива, които въобще не ти се играят. Всяка актриса иска да играе само това, което й се харесва, но понякога греши в избора си."

"Киноактьорите се забравят."

"Дори филмите остаряват. Като гледам понякога стари филми, забелязвам, че и моето внимание дори не грабват. Имам няколко любими ленти от руските – „Летят жерави“.

"Харесвам много американската версия на „Война и мир“ с Хенри Фонда, който играеше Пиер Безухов."

"Човек се привързва страшно към страната, в която живее. Не ми трябва никакъв Лондон. София е моят град."

"Ние, актьорите, не сме като певците, които пеят винаги за любов. Ролите остаряват заедно с нас, което е голямо преимущество. Никак не е хубаво, когато млада актриса се прави на стара и обратното. Затова във всяка възраст имаш по една любима роля."

"Аз играх до 84, което също не е малко." 

"Вярвам в задгробния живот, макар и да съм православна."

"Робът не е щастлив човек."

"Леката смърт е благодат."

"Всеки човек все пак има някаква предначертана съдба."

"Може би във вечното прераждане е истината за безсмъртието. Бог е разумът, това е нещото, което определя доброто. Разумът би трябвало винаги да диктува доброто. Аз така си обяснявам безсмъртието, а не да си стоиш в рая и да се чудиш какво да правиш. За мен рай е там, където ще можеш да правиш нещо, да твориш. Иначе какъв рай би било?”

ТАНЯ МАСАЛИТИНОВА - българска актриса, родена на 2 септември 1921 г. в Прага. Баща й е Николай Масалитинов  - родоначалник на съвременната театрална школа в България. От 1946 до 1989 г., когато е пенсионирана, работи в Народния театър „Ив. Вазов”. Има повече от  100 театрални роли.  Играе във филмите "Точка първа“ (1956),„Рицар без броня“ (1966), „Сбогом, приятели!“ (1970), „Ненужен антракт“ (1987).  През 1997 г. е отпечатана автобиографичната й книга „Така било писано”.  През 2005 г. получава наградата "Аскеер" за цялостен принос към българския театър. Умира на 31 май 2014 г.

Снимка: bnr.bg